— Здравей отново, татко — каза той с дълбок приятен глас, без грубия акцент, така ясно изразен в говора на Тристрам.
Пендъргаст не отговори.
На вратата рязко се почука.
— Влез, Бергер — каза Фишер.
Дребен, много слаб човек с тясно лице влезе в стаята, понесъл старомодна докторска чанта в едната си ръка и сгъваема маса в другата. Зад него, подтикван с приклада на автомат, вървеше Егон. Косата му беше сплъстена и разрошена, на побелялото му лице бе изписано безпокойство. Гледаше като преследвано животно.
Стражът затвори вратата и застана пред нея с оръжие в ръце. Фишер изчака Егон да бъде прикован към стената също като Пендъргаст, след което се обърна отново към агента.
— Оставам с впечатлението, че сте човек, изпълнен с огромно научно любопитство. В това отношение не се различавате много от нас. Е, имате ли да споделите някакви наблюдения? Въпроси? Защото след като започнем, няма да имате друга възможност да говорите.
— Къде е Тристрам? — попита Пендъргаст. — Жив ли е?
— Тристрам ли? Значи сте дали име на der Schwächling[32]. Колко мило. Колко семейно от ваша страна. Ако имате предвид Четирийсет и седем, естествено, че е жив. Той носи всички резервни части на Албан. Поради тази и единствено поради тази причина той е много важно момче. Бедете спокоен, той е отново при нас. Моментът на свобода го накара да подивее донякъде, но вече е опитомен отново и е много добре. — Фишер замълча за момент. — Всъщност неговото отвличане и връщане постигна три цели. Албан отново си има донор за в бъдеще, ако се наложи. Освен това знаехме, че отвличането му ще ви привлече насам като пеперуда към пламък. И в същото време успешното измъкване на Четирийсет и седем от собствената ви къща, където се е намирал под вашата охрана, е подобаващ край на последната фаза от начинанието ни. Каква възхитителна икономия на действия! Как би могло да се каже — с един куршум три заека, нали?
— Последната фаза от начинанието ви — с безизразен тон рече Пендъргаст. — Използвахте тази фраза и преди. Предполагам, че имате предвид така наречения бета-тест?
За момент Фишер като че ли се изненада. После се усмихна.
— Отлично, отлично. Да, имах предвид нашия бета-тест.
— Какво всъщност представлява той?
— Сигурен съм, че вече сте се досетили. През изминалия половин век ние следвахме стъпките на доктор Менгеле и доктор Фауст и продължихме великата им работа върху близнаците.
— Работа, започната върху безпомощни жертви, държани в концентрационни лагери — каза Пендъргаст.
— Работа, започнала по време на онази злощастна война и по-късно пренесена тук, в Бразилия. Работа, която вече е приключена — отчасти благодарение на вас.
— И какви са научните принципи, застъпени в нея? — хладно попита Пендъргаст.
Фишер потупа брадичката си с пръст.
— Просто на теория, изключително трудно на практика. След зачеването и първата митоза двете дъщерни клетки се отделят и започват да се развиват самостоятелно, прокарвайки пътя към идентични близнаци. Когато двата ембриона достигнат стадия морула[33], започва наистина деликатната работа. Започваме процес на прехвърляне на генетичен материал между ембрионите. При добрия подсилваме генетичния материал с най-доброто от другия ембрион, като заместваме по-некачествения материал, който отива в лошия ембрион.
— Но ако близнаците са идентични, как може да има разлика между ембрионите? — попита Пендъргаст.
Фините черти на Фишер се озариха от усмивка.
— А, господин Пендъргаст, вие идентифицирахте съвсем точно основния въпрос, с който учените ни се бореха години наред. Отговорът е следният. Човешкият геном съдържа три милиарда основни двойки. Дори при идентичните близнаци са налице грешки — лоши копия, обърнати секвенции и тъй нататък. Ние подсилваме тази вариация, като леко облъчваме неоплодената яйцеклетка и сперматозоидите преди зачеването. Не толкова много, че да създадем изрод, а само колкото да получим необходимата вариация за размяна на гени. Така вместо да смесваме гените слепешком, по грубия начин, по който го прави природата, ние можем да изградим мъж или жена според внимателно установени спецификации.
— И какво става с „лошия” ембрион?
— Нищо не се пилее напразно. Лошите близнаци също се развиват. Вашият… Тристрам е идеален пример за това. — Фишер се засмя. — Той или тя се възпитава като работна ръка в лагерите и полетата, като полезен и осъществен член на обществото. Arbeit macht frei. И, разбира се, лошият близнак, der Schwachling, е отличен донор на органи и кръв, ако добрият близнак пострада или се нуждае от трансплантация. Естествено, това са най-подходящите за трансплантиране органи, които не могат да бъдат отхвърлени. — Фишер млъкна, за да запали нова цигара. — Подробното проучване, усъвършенстването на процедурата, идеалният краен резултат — можете да си представите, че за постигането на всичко това са нужни години, десетилетия усилен труд. И много, много повторения, всяко от които малко по-добро от предишното.