— Повторения — каза Пендъргаст. — С други думи, двойка близнаци, междинни стъпки в процеса, които не са отговаряли на очакваните спецификации. Човешки същества, които трябва да се ликвидират.
— В никакъв случай. Можете да ги видите всеки ден в градчето, как живеят своя полезен и продуктивен живот.
— Можете да видите и двойниците им в онзи ваш подземен концлагер.
Фишер повдигна вежда.
— Господи, доста зает сте били нощес.
— А Албан? Предполагам, че той е върхът, венецът на начинанието ви, нали?
Фишер трудно можеше да скрие гордостта си.
— Точно така.
— Което означава, че той самият е бета-тестът — отговори на собствения си въпрос Пендъргаст.
— Да. Като истински човек на науката доктор Фауст предложи собственото си семейство. Линията Фауст-Естерхази се оказа изключително богата. Но трябва да кажа, че линията Пендъргаст се оказа още по-богата. Съюзът между вас и Хелън, макар и случаен, създаде забележителен продукт. Забележителен, надхвърлящ всичките ни очаквания. — Фишер поклати глава. — Бяхме позволили на родителите й да заминат за Америка и да живеят там свободно, да отгледат децата си. Един от ранните ни експерименти целеше да разберем как субектите ни функционират в друга среда. Оказа се катастрофален провал. Когато порасна, Хелън се откъсна от нас. Тялото й вече беше подготвено винаги да създава близнаци — това беше лесно. След случайното й забременяване тя бе принудена да се върне тук. В противен случай плодовете щяха да умрат без специалните грижи, необходими за износването им. Но тя се върна в Бразилия след осмата седмица на бременността, твърде късно за бластоцитните процедури[34], които бяхме разработили в Нова Годои. Това ни принуди да опитаме нещо ново — сложна експериментална техника на прехвърляне на генетичен материал между по-развити плодове. Несъмнено ще оцените иронията, хер Пендъргаст. Именно това закъснение ни доведе до бляскавия успех. Винаги сме смятали, че генетичната работа трябва да се извърши рано, още през първите няколко седмици. А ето че постигнахме големия пробив със закъснялата работа върху близнаците на Хелън. — Фишер замълча. — Тя така и не прие факта, че не можем да й позволим да отведе децата обратно в Америка. Трябваше да ги задържим, разбира се. Още от самото начало Албан беше наистина много обещаващ.
През цялото това време Албан слушаше с абсолютно равнодушна физиономия.
— Той говори за майка ти — каза му Пендъргаст. — Това не те ли смущава поне малко?
— Да ме смущава ли? — отвърна Албан. — Тъкмо напротив, чувствам единствено гордост. Виж само колко лесно беше да науча мястото на срещата ви в Сентръл Парк — не от друг, а от служител в нюйоркската полиция! И колко бързо хората ни си свършиха работата.
Последва кратко мълчание.
— А „Лонгитюд Фармасютикълс“? — попита Пендъргаст. — Какво за тях?
— Просто една от многото сателитни компании, свързани в една или друга степен с нашата работа — отвърна Фишер. — Проучванията ни бяха сложни, деликатни и разнопосочни, трябваше да черпим от много източници. Обикновено ги държим наблизо, но когато възникнат инциденти, както стана с „Лонгитюд“, се налага да се предприемат някои неприятни мерки. — Фишер поклати глава.
— Споменахте, че съм поне отчасти отговорен за успешното завършване на начинанието ви — каза Пендъргаст. — Че сте ме включили във финалната фаза. Какво всъщност искате да кажете с това?
— Скъпи ми агент Пендъргаст, несъмнено се досещате и за това. Вече го споменах — вашата атака срещу Vergeltung, упоритото ви преследване на Хелън и нас, нейните похитители. Бяхме намислили друг последен бета-тест за Албан, но когато на сцената се появихте вие, решихме да превърнем неуспеха във възможност. Напълно променихме параметрите на теста — при това доста бързо, следва да отбележа. Решихме да пуснем Албан в Ню Йорк. Да докаже, че може да убива безнаказано дори когато разкрива самоличността си пред охранителните камери. И като оставя следи, които да ви убедят, че убиецът всъщност е собственият ви син. Това откритие щеше да ви осигури… достатъчна мотивация да го хванете, нали така? Щом най-големият и дързък детектив има възможността, но не може да залови собствения си син убиец, това не означава ли, че нашият бета-тест е постигнал успех? Пълен, безусловен успех?