— Ich werde Dich bei lebendigem Leib verbrennen[35] — каза той, като изгледа злобно Пендъргаст и размърда заплашително горелката.
Пленникът лежеше с разширени от страх очи. Опита се да се надигне и да седне, но Бергер отново постави крак върху гърдите му, натисна и го прикова към земята. Без да маха крака си, се наведе и поднесе подобния на карфица пламък към лицето на пленника. Противната бяла светлина превръщаше очите на Пендъргаст в блестящи огнени точки. Пламъкът се приближаваше все повече и повече. Пленникът започна да се съпротивлява, опита се да извърне лице първо на една, после на друга страна, но Бергер продължаваше да го натиска, докато върхът на пламъка не започна да изгаря бузата му. Вече виждаше със задоволство как ужасът изпълва очите му, докато кожата се надуваше на мехури…
Последва невероятно бързо и силно — но едва забележимо — движение: пленникът сякаш изведнъж се изви по изключително странен начин, съпроводен с пукот на изместена кост и сухожилия. Изненаданият Бергер внезапно видя как пленникът вдига ръка. Усети как горелката се завърта и в следващия миг ослепителна бяла светлина изпълни полезрението му. Той се дръпна с вик и с изумление усети студената захапка на стомана около врата си — пленникът беше преметнал веригата и сега го дърпаше към бялата светлина, все по-близо и по-близо. Това сякаш продължи цяла вечност — макар че в действителност не би могло да отнеме повече от секунда-две. Съскащият бял пламък се заби като игла в окото му; последва внезапно кипене и мека, мляскаща експлозия и болка, която сложи край на всички болки; след това всичко се разтвори в бяла, ослепително бяла жега.
Пендъргаст падна обратно в плиткия гроб, дръпна тялото на Бергер върху своето и го използва като щит, докато войникът, окопитил се от първоначалната си изненада от неочаквания обрат, откри огън и куршумите започнаха да се забиват покрай ръба на изкопа. Ямата бе по-плитка, отколкото би искал Пендъргаст, но се оказа достатъчна. Като продължаваше да използва Бергер като щит, той насочи пламъка на горелката към веригата от лявата си китка до металния колан и я сряза не при китката, а долу, като остави шест стъпки верига, закрепена за ръката му. Куршумите се забиваха и рикошираха около него, няколко се забиха в Бергер със звук, сякаш някой пляска с длан прясно месо. С внезапен вик Пендъргаст се надигна от гроба, изблъска трупа, замахна и завъртя веригата като камшик. Тя описа дъга към тавана и пръсна крушката.
Щом килията потъна в мрак, Пендъргаст се хвърли напред — избегна паническата стрелба на войника, като се приведе и се движеше много бързо по диагонал. Междувременно замахна отново с веригата, тя се уви около автомата и Пендъргаст изтръгна оръжието от ръцете на войника и скочи пак в гроба, когато вратата се отвори и стоящите отвън войници нахлуха в килията и откриха огън. Пендъргаст изчака, докато не се увери, че всички са вътре, след което — легнал по гръб в гроба — вдигна автомата и ги помете на автоматичен, като изпразни пълнителя за по-малко от три секунди.
Внезапно се възцари тишина.
Пендъргаст изпълзя от гроба, пусна оръжието, отиде до най-близката стена, като прескачаше все още потръпващите тела, пое дълбоко дъх, после още веднъж. И с цялата си сила блъсна рамото си в стената, намествайки ставата, която беше изкълчил, за да успее да си осигури допълнителна дължина за веригата, с която да удуши Бергер. Намръщен от болка, изчака, докато не се увери, че рамото му е наместено и че може да движи ръката си. Грабна горелката, включи я и разряза оковите и колана; в бързината подпали ризата си и се наложи да я съблече и да я захвърли горяща на пода. Метна раницата с горелката и бутилките на здравото си рамо, подбра от телата пистолет, нож, запалка, часовник, фенерче и два резервни пълнителя, взе кирката, с която бе изкопал гроба, избра най-малко окървавената риза на един от мъртвите войници и изскочи от килията.
Докато тичаше по тунела и навличаше ризата в движение, в каменните недра на старата крепост започнаха да отекват викове и тропот на ботуши.
68
Полковник Суза и подбраният му отряд от трийсет души се движеха през гъстите вечнозелени гори източно от Нова Годои. През пролуките между дърветата Суза виждаше извисяващите се хълмове, маркиращи вулканичния кратер, в който се намираше градчето. Спря, за да направи справка с джипиеса, и със задоволство установи, че се намират само на километър и половина от предварително определената точка за разузнаване на устието на кратера.