Огледа се.
— Слушайте! — Замълча, после извика: — Filhos da puta[38], слушайте!
Ругатнята привлече вниманието им.
— Тръгваме нагоре, после зад онова прикритие там. След мен!
— Ами прикриващ огън? — попита Тиаго.
— Противникът е твърде многоброен, пък и това само ще привлече вниманието им. Затова просто ще тичаме като луди. На три… Едно, две, три!
Втурнаха се диагонално по склона. Моментално затрещя автоматична стрелба, но противникът явно не очакваше толкова бърза реакция и всичките седмина се добраха до убежището преди да започне стрелбата с РПГ. Ясно се чуваха излаяните на немски команди.
— Продължавайте! — извика полковникът.
Продължиха снишени напред, като изкачваха диагонално склона по леката извивка на острова. Стената на крепостта се извисяваше зловещо над тях.
Когато излязоха на открито, противникът отново откри огън и куршумите започнаха да се забиват в земята навсякъде около тях. Човекът отляво на полковника изпъшка, от гърдите му изригна фонтан от кръв и плът и той рухна тежко върху камъните.
Останалите продължиха да тичат напред под дъжд от куршуми. Чуха се още заповеди на немски: „Ihnen nach! Verfolgt sie!“ Полковникът разбра думите — противникът беше по петите им.
— Залегни! — извика той. — Залегнете и открийте огън!
Великолепно обучените му хора се обърнаха, залегнаха като един в меката пепел и откриха унищожителен огън с автоматите си. С огромно задоволство полковникът видя как неколцина от преследвачите падат, а другите побързаха да се метнат зад най-близкото укритие.
— Стани! — нареди той. — Бегом!
В следващия миг всички тичаха. И когато заобиколиха дъгата, Суза видя — горе, на около четиристотин метра от тях — зейналата дупка във външната стена. Щяха да имат много по-добри шансове за успех в крепостта, отколкото на открито.
— Към отвора! — извика полковникът и посочи.
Хората му се втурнаха напред, но отново бяха открити за вражеския огън. Ако можеха само да се доберат до дупката, може би…
73
Сврян в една разбита бойница в полуразрушената стена на старата крепост, Пендъргаст бе гледал как съдовете на полковника приближават доковете. Отначало си беше помислил, че това е част от предварително замислената маневра за отвличане на вниманието, но в един ужасяващ момент осъзна, че полковникът се е отклонил от плана.
Беше се насочил право към пристанището.
Пендъргаст смяташе, че разбира начина му на мислене — скоростта бе от жизнена важност. В Алсдорф двамата бяха обсъдили подобна атака и я бяха отхвърлили поради опасността от засада, колкото и малка да бе тя. Винаги имаше вероятност след нападението над града хората от крепостта да успеят бързо да заложат капан — или да задействат вече подготвен капан. Полковникът беше изключил тази възможност, но Пендъргаст бе успял да наложи становището си.
Явно не го беше наложил достатъчно убедително.
С растящо вълнение Пендъргаст наблюдаваше приближаването на отряда. Можеше и да се получи. Пък и сега виждаше също, че полковникът е довел много по-малко хора, отколкото се бяха разбрали. При такъв малоброен отряд изненадата и скоростта ставаха решаващи.
Ако проработеше, още по-добре. Но имаше и риск. Огромен риск.
Но когато избухна първият взрив, когато доковете полетяха във въздуха, когато хората бяха изхвърлени във водата и двата съда се килнаха, Пендъргаст се вцепени от обзелия го шок. Всичко се беше променило за миг.
Чуваше далечното тракане на автоматичен огън и виждаше зад хребета под крепостта проблясъците от дулата. Не можеше да види самите противници от това място, но прецени, че не са малко — може би стотина, значителна част от състава на крепостта, добре обучени и организирани. Когато димът от експлозиите започна да се разсейва, пред очите му се разкриха пълните размери на поражението. Мнозина от нападателите бяха убити на място или бяха тежко ранени, а защитниците довършваха оцелелите във водата. Самият полковник обаче беше оцелял с шепа хора. Пендъргаст гледаше как се насочват към прикритието на едни канари на брега, как продължават на бегом по склона, губейки човек по пътя, и как преодоляват последната отсечка към отвора в стената, оставайки с още един човек по-малко. Четирима мъже и полковникът успяха да стигнат до отвора и изчезнаха от поглед.