Единственият отговор бе изстрел от мрака и кратък проблясък. Последният от войниците падна във водата с гъргорещ звук.
Пендъргаст приклекна до полковника, като се прикри зад каменния перваз. Сребристите му очи сякаш пронизваха мрака.
Суза пипнешком свали пълнителя, пусна го във водата, извади друг от раницата си и се опита да го сложи с треперещи ръце. Пендъргаст се пресегна, задържа автомата и Суза най-сетне успя да зареди оръжието.
— Пестете патроните — тихо каза Пендъргаст. — Точно това иска той.
— Os fantasmas?[43] — попита полковникът. Целият се тресеше.
— За съжаление не.
С този отговор Пендъргаст забърза нагоре. Полковникът го последва, като се хлъзгаше по каменните стъпала, стигна до тясната пътека, изтича по нея и намери прикритие в една ниша.
— Agora eu esto satisfeito… — отново каза гласът от зловонния мрак долу. Звукът беше като ледокоп, забит в ухото на полковника. Бе невъзможно да се определи посоката, от която идва тихият, но странно отекващ глас сякаш достигаше до тях от всички страни едновременно.
— Какво означава това? — прошепна Пендъргаст.
— Колко ужасно… означава „удовлетворение, задоволство…“ — Думите заседнаха в гърлото на Суза, мислите му препускаха хаотично. Не можеше да приеме онова, което се бе случило, което още се случваше. Беше попаднал в кошмар, какъвто не можеше и да си представи.
— Трябва да продължим, полковник.
Нещо в хладния глас на агента донякъде го успокои. Стиснал автомата, Суза се изправи и последва бързо движещия се Пендъргаст в прохода. Минаха покрай някакви странични канали и тунели, някои от които бълваха черна вода.
Настигна ги тих смях. Полковникът не можеше да го понесе. Всичко около него се разпадаше, светът му беше унищожен — а сега и това. Как се случваше? Кой беше този дявол?
— Você està satisfeito, Coronel? — попита гласът, този път някъде по-отблизо в мъглата. Доволен ли сте, полковник?
Сякаш светът внезапно изчезна. Полковник Суза се извъртя с рев и се втурна към гласа. От гърлото му се изтръгна див, животински вик на ярост, пръстът му се сви около спусъка и автоматът заподскача в ръцете му, запращайки трийсетте патрона в мъглата.
Пълнителят свърши и последва внезапна тишина. Суза спря, сякаш внезапно се беше събудил. Спря и зачака, зачака края, който изведнъж стана по-желан от всичко, което бе пожелавал през живота си.
76
Долепен до стената, Пендъргаст чу дългия, неудържим автоматичен откос и животинския рев на полковника, който се бе втурнал обратно по пътеката към мрака и мъглата. После внезапно настъпи тишина; звуците отекнаха и замряха в тунелите, след което се разнесе един-единствен изстрел, не много силен, от малокалибрено оръжие.
Миг по-късно Пендъргаст чу как тялото на полковника цопва във водата. И гласът се разнесе отново — глас, който му беше така добре познат.
— И тъй, татко, ето ни тук. Само ти и аз.
Пендъргаст не отговори, а продължи да стои в тъмното, долепен до стената.
— Татко?
Накрая Пендъргаст си възвърна дар слово.
— Какво искаш?
— Ще те убия.
— Наистина ли си мислиш, че можеш да го направиш? Да убиеш собствения си баща?
— Ще видим.
— Защо?
— Защо хората изкачват Еверест? Защо летят до Луната? Защо бягат маратон? За мен това е върховният тест на характера ми.
Мълчание. Пендъргаст не можеше да формулира никакъв отговор.
— Не можеш да ми избягаш. Разбираш го, нали? — Албан замълча за момент. — Но първо имам един подарък за теб. Ти попита за Копенхагенския прозорец. Искаш ли да научиш тайната ми? „Погледни на света така, сякаш времето е изчезнало, и всичко изкривено ще стане право за теб“. Ницше, както със сигурност знаеш.
От мрака излетя нож, подобно на летящ прилеп — толкова бързо и така неочаквано, че Пендъргаст не успя да го избегне напълно. Острието засегна ключицата, но само поряза плътта. Пендъргаст се извъртя, падна и се претърколи, после скочи на крака, изтича няколко крачки и намери прикритие в съседната ниша, долепен до мократа слизеста стена. Не можеше да определи местоположението на Албан — младежът се възползваше умело от особения начин, по който отекваха звуците в тунела.
— Няма да ме убиеш, защото си слаб. В това двамата с теб се различаваме. Защото аз мога да те убия. Както демонстрирах току-що. Между другото, отлично измъкване, татко. Сякаш усети какво следва.