— Земята, която виждате, принадлежи на семейство Госингер — каза Ерика. — Чак докъдето стига погледът. Сигурно забелязахте, че не казах „някога е принадлежала“. Някой ден семейството ще си я получи обратно.
Нети каза онова, което й дойде наум.
— Тази ограда е истинско светотатство.
— Да, така е — съгласи се Ерика простичко.
„Какво прави тя? Седи си тук и гледа онова, което семейството е загубило? Или това е друга част от сцената, която съм сигурна, че се канят да ни изиграят?“
— Е, защо не се настаним и насладим на обяда? — каза Ерика.
Пастор Данберг каза кратка молитва, след това две камериерки сервираха печено глиганско, печени картофи, спанак и sauerkraut5. Чашите им бяха напълнени с вино. Нети отпиваше от своята много бавно и учтиво закри пълната наполовина чаша с ръка, когато една от камериерките се опита да я напълни отново.
Десертът беше хлебен пудинг. Беше предложен коняк, но всички отказаха, с изключение на Ерика, която подържа чашата си в ръка много кратко, преди да отпие щедра глътка.
— Елейн — каза Ерика фон Госингер, — надявам се няма да приемеш това като намек, че Инге обича да клюкарства, но тя ми каза, че ти и Нети не само сте приятелки, но и съпрузите ви са приятели.
„Предполагам, че това е само началото.“
— Алън — каза Нети, — съпругът на Елейн, спаси живота на моя съпруг във Виетнам. Те са много близки.
— Причината да повдигна този въпрос — каза Ерика — е, че се каня да говоря за нещо, което искам наистина да си остане между приятели.
— Аз ще се радвам да се поразходя… — каза Елейн.
— Предпочитам да останеш — каза Нети.
Фрау Ерика кимна.
— Нети — каза тя, — страхувам се, че натрапвам приятелството си както на вас, така и на съпруга ви, но въпросът наистина е деликатен.
— Не мога да си представя, че бихте могли да се натрапите — каза Нети.
„О, да, мога.“
— И съм сигурна, че съпругът ми — продължи Нети — ще се радва да направи онова, което искате от него.
— Благодаря — каза Ерика. — Преди малко повече от дванайсет години, на тринайсети февруари, дете, момче, беше родено извън брачното ложе от осемнайсетгодишно момиче.
— Това винаги е тъжно — каза Нети.
„Готова съм да се обзаложа, че бащата е американец.“
— Бащата беше американец — каза Ерика. — Пилот на хеликоптер.
„Няма шега? Колко често някой от нашите войници ляга с германско момиче, а после се сбогува с него?“
Пастор Данберг плъзна един плик по масата към Нети.
— Това е момчето — каза той. — Хубаво момче. Много умно.
Нети отвори плика и извади снимката на слабичко русокосо момче на около, както предположи, дванайсет години. То беше облечено в къси панталони, три-четвърти бели чорапи, синьо сако с някакъв избродиран знак на джобчето, вратовръзка и шапка, която много приличаше на бейзболна шапка, на която беше избродиран същия знак като на джобчето на сакото.
„Това е униформата на училището «Сейнт Йохан», както много добре знам. Добре. Значи това е бедното дете, не бедно, а нещастно, защото «Сейнт Йохан» е всичко друго, но не и евтино. Което пък обяснява защо пастор Данберг е замесен.“
— Красиво дете — каза Нети и подаде снимката на Елейн.
— Възникна необходимост майката да се свърже с бащата — каза Ерика.
— Заради издръжката? — запита Нети. — Сигурна съм, че съпругът ми ще направи каквото е необходимо…
— Не, не става въпрос за издръжката.
— Бащата я изплаща на момчето?
„Проклета да съм. Кой ли баща се грижи за това?“
— Не мисля… Не знам… Той дори не знае, че момчето съществува — каза Ерика. — Не е правен опит да се свържат с него.
„Мили Боже, и защо не?“
— Може ли да запитам защо? — каза Нети.
— Майката на момчето е много болна — каза Ерика. — И за него няма друго семейство.
— О, колко тъжно! — каза Нети.
„И какво ще се случи, ако Фреди не може да издири бащата или ако той отрече бащинството и се закълне с ръка върху Библията, че въобще не е лягал с момиче, докато е бил тук, и каже, че със сигурност няма намерение да се грижи за нечие чуждо копеле? По дяволите. Мъжете трябва да бъдат кастрирани още при раждането им.“
Нети обмисли внимателно думите си, после продължи:
— Сигурна съм, че разбирате… Както и вие, пастор Данберг… Срамувам се, че трябва да го кажа, но това дете не е първото, изоставено от американски войник. Разполагате ли с името на бащата?
— Джордж Кастило — каза Ерика. — Пилот на хеликоптер от Тексас.