— Единият полицай се казваше Млааадши — обади се момиченцето. — Беше много симпатичен и мил. Франки не беше толкова симпатичен, но също беше мил. Даде ни десертче „Милки Уей“. Мама казва, че не трябва да взимаме нищо от непознати, но… — Тя вдигна рамене, сякаш за да покаже, че нещата са се променили — факт, който двете с Каролин явно разбираха далеч по-добре от преподавателя.
— Към нас хич даже не бяха мили — изсумтя Търстън. — Особено когато ме удариха в корема, нали, Каро?
— Човек трябва да преглъща както сладкото, така и горчивото — изрече философски Алис. — Така казва мама.
Каролин се засмя. Барби последва примера й, а след миг го направи и Маршал, въпреки че се държеше за корема и гледаше младата си приятелка с известен укор.
— Отидох и похлопах на вратата на църквата — каза Каролин. — Ала никой не ми отговори, затова влязох. Вратата бе отключена, обаче не видях никого. Имате ли представа кога ще се върне пасторът?
Барби поклати глава.
— На ваше място бих взел тази шахматна дъска и бих отишъл до дома на свещеника. Не е далеч. Търсете преподобната Пайпър Либи.
— Cherchez la femme23 — измърмори Търстън.
Барби вдигна рамене, после кимна.
— Тя е добър човек, а и в Честърс Мил има свободни къщи. Даже може и да имате възможност за избор. Не е изключено да откриете и провизии в килера на дома, в който ви настанят.
Това отново го накара да се замисли за противоядреното укритие.
Междувременно Алис бе напъхала в джобовете си фигурките и държеше под ръка шахматната дъска.
— Господин Маршал ме победи във всички досегашни игри — сподели тя с Барби. — Казва, че да оставяш децата да побеждават само защото са деца, било с-ниско-дителство. Обаче ставам по-добра, нали, господин Маршал?
Тя му отправи лъчезарна усмивка и преподавателят също й се усмихна в отговор. Барби си каза, че въпреки обстоятелствата тази необичайна групичка едва ли ще има проблеми.
— Младостта трябва да бъде възнаграждавана, скъпа моя Алис — отбеляза Търстън Маршал. — Но не веднага.
— Искам мама! — каза мрачно Ейдън.
— Само да имаше начин да се свържа с нея! — въздъхна Каролин. — Алис, сигурна ли си, че не си спомняш адреса на електронната й поща? — После се обърна към Барби с думите: — Оставила е мобилния си телефон в хижата, така че не ни върши работа…
— Помня само, че беше в „хотмейл“ — отвърна Алис. — Понякога мама казваше, че навремето била много „хот“24, но татко направил всичко възможно да промени това.
Каролин се усмихна и изгледа възрастния си приятел.
— Да се размърдаме, а?
Той й кимна.
— Можем да отидем до дома на преподобната и да се надяваме, че ще се върне скоро от задачите, по които е излязла.
— Домът й най-вероятно не е заключен — обясни им Барби. — Ако е заключено, проверете под изтривалката на входа.
— Не мога да си позволя подобно нахалство — намръщи се Търстън.
— Аз обаче мога — заяви Каролин и се изкикоти. Щом я чу, момченцето също се усмихна.
— Нахалство, нахалство! — извика Алис Епълтън и се затича по пътечката между скамейките с разперени ръце, размахвайки шахматната дъска като ветрило. — Хайде, всички, да се правим на нахални!
Преподавателят въздъхна и тръгна подире й.
— Ако счупиш шахматната дъска, Алис, никога няма да ме победиш!
— Напротив, ще ви победя, защото младостта трябва да бъде възнаграждавана! — отвърна тя, без да спира да се смее. — Освен това можем да я залепим! Хайде!
Ейдън започна да се върти неспокойно в обятията на Каролин. Тя го пусна на земята и той се втурна след сестра си.
— Благодаря ви, господин… — Жената му подаде ръката си.
— Радвам се, че се срещнахме — отвърна Барби на ръкостискането й. После се ръкува и с преподавателя. Меката му, отпусната длан напомни на младия мъж за онези „учени“ глави, които се изживяваха като големи интелектуалци и поради тази причина се отнасяха с презрение към физическите упражнения.
Каролин и Търстън поеха след децата. На прага Маршал се обърна и слънчевите лъчи, струящи през високите прозорци, озариха лицето му, придавайки му вид на осемдесетгодишен старец.
— Аз съм редакторът на последния брой на „Плаушеърс“ — заяви той. Гласът му трепереше от негодувание и болка. — Това е изключително престижно литературно списание, едно от най-добрите в страната. Нямат никакво право да ме удрят в корема или да ми се подиграват…