— Могат да си го позволят — обади се библиотекарката, докато въртеше медальона си. — Нали няма да бъдат обгазени или опечени…
— Разбирам тревогата ви, госпожо…
— Мелиса — каза Барби. Изведнъж му хрумна колко важно е Кокс да разбере, че затворниците на Купола са истински хора, а не няколко хиляди анонимни данъкоплатци. — Мелиса Джеймисън. За приятелите — Лиза. Тя е градската библиотекарка. Освен това е консултант в гимназията и мисля, че даже води и курсове по йога.
— Наложи се да се откажа от тях — усмихна се плахо жената. — Не ми оставаше време за тях заради другите ми задължения…
— Много ми е приятно да се запознаем, госпожо Джеймисън — усмихна се и Кокс. — Вижте, мисля, че заслужава да поемем този риск…
— Ами ако бяхме на друго мнение? — попита Лиза. — Бихте ли загърбили тази операция?
Той предпочете да се въздържи от конкретен отговор.
— Досега не са забелязани никакви признаци на саморазграждане или отслабване на това нещо. И ако не успеем да го пробием, ви очаква дълъг период на заточение.
— Имате ли някаква представа какво може да го е предизвикало? Изобщо някаква хипотеза?
— Не — поклати глава полковникът, ала погледът му се стрелна встрани по такъв начин, че Ръсти Евърет веднага би се сетил за последния си разговор с Големия Джим.
„Защо ни лъжеш? — помисли си Барби. — Пак ли защото така си свикнал? Какво обичаха да казват военните — че цивилните са като гъбите, затова ги дръж на тъмно и ги храни с лайна…“ Да, може би това обясняваше всичко. Обаче продължаваше да се чувства изнервен.
— Силна ли е? — попита Лиза. — Тази ваша киселина — силна ли е?
— Доколкото ни е известно, това е най-корозивната киселина от всички съществуващи подобни съединения на света — отвърна Кокс и библиотекарката бързо отстъпи назад.
Кокс се обърна към мъжете с космическите на вид скафандри:
— Готови ли сте, момчета?
Те вдигнаха палци. Зад тях напълно бе замряла всякаква активност. Войниците стояха неподвижно с ръце върху противогазите си и наблюдаваха с интерес мъжете със защитни облекла.
— Тогава започваме — обяви Кокс. — Барби, предлагам ти да отведеш двете си красиви спътнички поне на петдесетина метра от…
— Вижте звездите! — възкликна внезапно Джулия. В разтреперания й глас се долавяше нещо като суеверен страх. Барби видя в смаяното й изражение момиченцето, което навярно е била преди трийсет години.
Той също погледна нагоре и различи Голямата и Малката мечка, както и Орион. Всички съзвездия си бяха на местата… само дето изглеждаха размазани и се бяха обагрили в розово. Млечният път приличаше на разтеглена дъвка, изплюта върху нощното небе.
— Кокс — прочисти гърлото си Барби, — виждаш ли това?
Набитият мъж вдигна поглед към притъмнелия небосвод.
— Кое? Звездите ли?
— Как ти изглеждат?
— Ами… доста ярки, но това си е нещо нормално, като се има предвид, че регионът не е от ярко осветените… — Изведнъж му хрумна нещо и той щракна с пръсти. — Вие какво виждате? Да не би да са си променили цвета?
— Красиви са — промълви Лиза. — Но в същото време ме плашат.
— Розови са — заяви Джулия. — Какво всъщност става?
— Нищо — отвърна Кокс, обаче Барби долови в тона му някакво непонятно облекчение.
— Хайде, изплюйте камъчето… — настоя и без дори да се замисли, добави: — … сър.
— Точно в седем вечерта получихме метеорологичен доклад — обясни Кокс, — в който основно се наблягаше на ветровете. Просто в случай на… е, за всеки случай. С оглед предстоящата операция. Струйното течение30 идва от запад, при това от доста далеч — някъде от Небраска или Канзас, — в посока юг, след което се насочва на север, следвайки атлантическия бряг. Нещо съвсем обичайно за октомври.
— Това какво общо има със звездите?
— Понеже се движи на север, течението минава над много големи градове и индустриални центрове. И онова, което събира от въздуха над тези места, се наслоява върху Купола, вместо да бъде разпръснато над северните части на Канада и арктическите региони. Количеството на частиците е достатъчно, за да се създаде нещо като оптически филтър. Сигурен съм, че не е опасно…
— Засега — прекъсна го Джулия. — Но може ли някой да прогнозира какво ще стане след седмица или месец? Ще можете ли да измиете въздушното ни пространство на девет хиляди метра височина, когато под Купола се възцари вечна нощ?
30
Струйните течения (известни и с английско си име — „джет-стрийм“) са бързи, относително тесни въздушни фронтове в атмосферата, които се движат на около 12 километра от повърхността на Земята, точно под тропопаузата. — Б.пр.