— Нори ми се обади от телефона на майка си, докато ви чаках — каза Ърни. — Спомена ми за блясъка. Каза, че според Джулия това е нещо като… плашило. Не е опасно.
— Мислех, че Джулия е журналист, а не учен — подметна Джаки. — Тя е мила жена и е умна, но ние все пак ще облицоваме микробуса, нали? Защото не бих искала да получа като подарък за четирийсетия си рожден ден тумор на яйчниците или гърдата.
— Ще караме бързо — каза Роми. — Ти дори би могла да мушнеш под колана на дънките си някой от онези листове, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре.
— Толкова е смешно, че чак забравих да се засмея — каза тя… след това обаче се засмя, когато си представи, че носи оловни бикини.
Стигнаха до мъртвата мечка, която лежеше пред телефонния стълб. Щяха да я видят дори и фаровете да бяха изключени, защото розовата луна и радиационният пояс светеха доста силно — човек вероятно би могъл да чете вестник.
Роми и Джаки се захванаха да покриват с олово прозорците на микробуса, а останалите наобиколиха разлагащата се мечка.
— Не е от радиацията — каза замислено Барби.
— Не е — съгласи се Ръсти. — Самоубийство.
— Има и други.
— Да. Но дребните животни като че ли не са застрашени. Аз и децата видяхме много птици, а в овощната градина имаше катерица. Изглеждаше доста жизнена.
— Струва ми се, че Джулия е права — каза Барби.
— Блестящият пояс е едното плашило, а мъртвите животни — другото. И колан, и тиранти.
— Нещо не мога да ви разбера, приятели — рече Ърни.
Но Ръсти, който като студент по медицина беше учил за подхода „колан и тиранти“, разбра.
— Има две плашила — обясни. — Мъртвите животни — за през деня, и блестящият радиационен пояс — за през нощта.
— Доколкото знам — подхвана Роми, който се беше присъединил към тях, — радиацията свети само в научнофантастичните филми.
Ръсти се канеше да му каже, че в момента живеят в научнофантастичен филм; Роми щеше да разбере това, когато се приближеше до онази странна кутийка, намираща се горе на хребета. Роми обаче беше прав, разбира се.
— Ние трябва да я виждаме — обясни Ръсти. — Трябва да виждаме и мъртвите животни. Предполага се, че трябва да си казваме: „Леле, тук има някакви лъчи, които влияят на едрите бозайници. По-добре да стоя настрана. Та нали и аз самият съм едър бозайник.“
— Но децата не са се върнали — каза Барби.
— Защото са деца — отговори Ърни. След кратко замисляне добави: — Освен това са скейтбордисти, а скейтбордистите са замесени от друго тесто.
— И все пак тази работа не ми харесва — рече Джаки, — но тъй като няма къде другаде да отидем, бих искала да минем този пояс на Ван Алън11, преди да са ми се скъсали нервите. Още треперя от случилото се в участъка.
— Чакайте малко — каза Барби. — Нещо не е наред тук. Виждам го, но ще ми трябва малко време да го формулирам.
Те зачакаха. Луната и радиацията осветяваха останките от мечката. Барби се взираше в нея. След известно време той вдигна глава.
— Ето какво ме тревожи. Имаме работа с „онези“. Така е, защото намерената от Ръсти кутия не е естествен феномен.
— Прав си, кутията е изкуствена — съгласи се медикът. — Но не е със земен произход. Готов съм да заложа живота си, че не е. — След това си спомни, че преди по-малко от един час едва не бе загубил живота си, и потрепери. Джаки го стисна за рамото.
— Нека оставим тази тема настрана за момент — предложи Барби. — Онези можеха да ни изолират, ако искаха. Те изолираха целия Честърс Мил от външния свят. Ако са искали да ни попречат да стигнем до кутията, защо не са я похлупили с миникупол?
— Сигурно са можели да използват звукови вълни, с които да изпържат мозъците ни като пилешки крака в микровълнова печка — предположи Ръсти, опитвайки се да навлезе по-дълбоко в темата. — По дяволите, истинска радиация също.
— Радиацията май е сериозна — намеси се Ърни. — Всъщност Гайгеровият брояч, който донесохте тук, потвърждава това.
— Да — съгласи се Барби, — но дали е опасна за здравето? Ръсти и децата нямат поражения по кожата, не им пада косата и не повръщат.
— Засега — отговори Джаки.
— Много смешно — контрира я Роми.
Барби не обърна внимание на тези дребни заяждания.
— Щом могат да създадат бариера, от която отскачат най-модерните американски ракети, могат да създадат и радиационен пояс, който убива бързо, дори мигновено. А и това би било от полза за тях. Зловещите трупове на хора биха оказали по-силно въздействие върху натрапниците, отколкото мъртвите животни. Не, мисля, че Джулия е права. Ще се окаже, че радиационният пояс чисто и просто е безвредно лъчение, което е подсилено, за да могат уредите ни да отчетат нещо. А ако онези наистина са извънземни, нашата апаратура сигурно им се вижда ужасно примитивна.
11
Радиационен пояс на Ван Алън — област от магнитосферата на Земята с високо съдържание на високоенергетични заредени частици — предимно протони и електрони. — Б.пр.