— Така е.
— Използвайте общинските камиони. След като разговорът ни приключи, намери Фред — той сигурно се мотае някъде наоколо — и му обясни как стоят нещата. И да се бронирате, ей, за всеки случай. В задната стаичка в участъка има бронежилетки, можете да ги използвате. След това отивате там и залавяте онези двамата. Пропанът ни трябва.
— Ами лабораторията? Дали не трябва да я изгор…
— Да не си полудял! — Картър, който току-що се бе върнал, го погледна изненадано. При всичките тези химикали, складирани там! Вестникът на онази кучка Шамуей е едно, а складът — съвсем друго. Да внимаваш, драги, че вече започвам да си мисля, че си тъп колкото Роджър Килиан.
— Добре. — Стюарт явно се беше ядосал, но Големия Джим продължаваше да смята, че той ще изпълни заръките. Не можеше да му отдели повече време — Рандолф щеше да се появи всеки момент.
„Парадът на глупците никога не свършва“ — помисли си той.
— А сега кажи „хвала на Господ“ — настоя Големия Джим. Представи си как яхва Стюарт и натиска лицето му в прахта. Развесели се.
— Хвала на Господ — промърмори Стюарт Бауи.
— Амин, братко — каза Големия Джим и затвори.
12.
Началник Рандолф се появи малко по-късно, изглеждаше уморен, но доволен.
— Мисля, че загубихме безвъзвратно няколко от новобранците, от най-младите — Додсън, Роуклиф и Ричардсън, — но повечето остават с нас. А и се присъединиха още хора. Джо Боксър… Стъби Норман… Обри Тоул… брат му е собственик на книжарницата, нали знаете…
Големия Джим го слушаше търпеливо, макар и с половин ухо. Когато Рандолф най-накрая се „изчерпа“, Големия Джим извади плика и го плъзна по плота на масата.
— Ето това размахваше горката стара Андрея. Погледни.
Рандолф се поколеба за момент, после отвори плика и измъкна съдържанието му.
— Тук има само празни листове.
— Прав си. Когато утре събереш хората си в участъка — точно в седем часа, защото чичо ти Джим е прав, когато казва, че мравчиците ще се измъкнат от мравуняка още в ранни зори, — би могъл да им обясниш, че бедната жена е била толкова заблудена, колкото анархистът, който застреля Маккинли12.
— Това не беше ли планина? — попита Рандолф.
Големия Джим се зачуди дали Рандолф не е падал на главата си като малък. След това продължи нататък. Тази нощ нямаше да успее да отдели за сън осем часа, но пет — може би. Имаше нужда от почивка. Бедното му старо сърце имаше нужда от почивка.
— Използвайте всички полицейски коли. По двама полицаи в кола. И всички да носят флакони със сълзотворен газ и електрошокови палки. Ако някой обаче гръмне с пистолета си пред репортерите и камерите, пред проклетия външен свят… ще си направя тиранти от червата му.
— Да, сър.
— Да карат по банкета на шосе 119, покрай тълпата. Никакви сирени, само светлини.
— Като на парад — каза Рандолф.
— Да, Пит, като на парад. Оставете магистралата на хората. Тези, които са с коли, да ги оставят и да тръгнат пеш. Използвайте високоговорителите, за да им обясните. Искам да са изморени и добрички, когато стигнат там. Изморените хора обикновено имат добро поведение.
— Не мислиш ли, че трябва да пратим няколко човека да търсят избягалите затворници? — Забеляза, че очите на Рени проблеснаха и вдигна ръка. — Просто питам, просто питам.
— Все пак заслужаваш да получиш отговор. Та нали си началник на полицията. Нали така, Картър?
— Да — отговори Картър.
— Отговорът, началник Рандолф, е не, защото… слушай сега внимателно… те не могат да избягат. Честърс Мил е похлупен от купол и те не могат… по никакъв начин… да избягат. Успяваш ли да следиш мисълта ми? — Забеляза, че Рандолф се изчерви, и добави: — Внимавай сега как ще ми отговориш. Слушам те.
— Успявам да я следя.
— Тогава проследи и тази: при положение, че Барби и неговият съучастник Евърет са на свобода, хората ще имат по-голяма нужда от защита. И въпреки че сме затрупани от работа, ние ще докажем, че можем да се справим, нали?
Най-накрая Рандолф разбра. Въпреки че не знаеше, че има и президент Маккинли, и връх Маккинли, той разбра, че избягалият Барби в много отношения е по-полезен за тях от опандизения Барби.
— Да — отвърна. — Ще докажем. Точно така. А пресконференцията? Щом няма да участваш в нея, защо не изпратиш…
— Да, няма да участвам. Ще стоя тук на поста си, където ми е мястото, и ще следя как се развиват събитията. Що се отнася до журналистите, те ще могат да разговарят с хилядата човека, които ще се струпат в южната част на града да гледат сеир. Пожелавам им късмет, дано успеят да разберат нещо от брътвежите, които ще чуят.