— О, мамка му! — изпсува Търстън.
— Буркана! — казаха едновременно Джуди и Джанел.
Устата на Линда пресъхна, а езикът й залепна за небцето. Тибодо излизаше от джипа. Ако погледнеше към тях…
„Ако ни забележи, ще го прегазя“ — помисли си тя. Извратена или не, тази мисъл я поуспокои.
Тибодо отвори задната врата на хамъра. Питър Рандолф излезе отвън.
— Онзи човек се чеше по задника — информира ги Алис Епълтън. — Мама казва, че това значи, че ще ходи на кино13.
Търстън Маршал прихна да се смее, а Линда, която допреди малко не вярваше, че нещо може да я разсмее, се присъедини към него. Скоро всички започнаха да се смеят, дори Ейдън, който едва ли разбираше кое му е толкова смешното. Линда също не беше сигурна, че разбира.
Рандолф се спусна надолу по хълма, като продължаваше да подръпва дъното на униформените си панталони. Нямаше причина това да им е толкова смешно, но те се заливаха от смях.
Одри се разлая, тъй като не искаше да се дели от колектива.
6.
Някъде лаеше куче.
Големия Джим го чу, но не си направи труда да се обърне. Изпитваше задоволство, гледайки как Питър Рандолф крачи надолу по хълма.
— Виж го само как се пощипва отзад — подметна Картър. — Ако беше жив, баща ми щеше да каже, че той ще ходи на кино.
— Ще ходи единствено в Радиото на Исус — отговори Големия Джим, — а ако прояви твърдоглавие и атакува фронтално, това може да е последното място, на което ще отиде. Хайде да се отправим към общината, за да погледаме този карнавал по телевизията. Когато ни писне, искам да намериш доктора-хипар и да му кажеш, че ако се опита да офейка, ще го тикнем в затвора.
— Да, сър. — С удоволствие щеше да изпълни тази задача. Помисли си, че би могъл отново да навести бившата полицайка, като този път свали гащичките й.
Големия Джим включи на скорост и бавно подкара надолу по хълма; предупреждаваше с клаксона хората, които не се отдръпваха достатъчно бързо от пътя му.
Когато зави по алеята пред общината, хондата подмина кръстовището и се насочи към изхода на града. В горната част на Хайленд Стрийт нямаше хора и Линда даде газ. Търстън Маршал запя „Колелата на автобуса“ и след малко децата започнаха да му пригласят.
Линда, която с всеки изминат метър ставаше по-спокойна, също се включи.
7.
В Честърс Мил е дошъл денят за свиждане и хората, които вървят към фермата на Динсмор, където само преди пет дена Джо Макклачи направи неуспешна демонстрация, тръпнат в очакване. Те са изпълнени с надежда (някои от тях даже се чувстват щастливи), въпреки онзи спомен и въпреки топлината и миризмата. Хоризонтът зад Купола изглежда замъглен, а небето е притъмняло заради натрупалите се прахови частици. Когато човек погледне право нагоре, нещата изглеждат по-добре, но не много по-добре — синевата жълтее, сякаш е око, заболяло от катаракт.
— Така изглеждаше небето през седемдесетте години, когато фабриките за хартия работеха на пълни обороти — казва Хенриета Клавард — възрастната жена с натъртения задник. Тя предлага бутилка джинджифилова бира на Петра Сиърлс, която върви до нея.
— Не, благодаря — отговаря Петра. — Имам малко вода.
— А водка добавила ли си? — пита старицата. — Защото аз съм добавила. Петдесет на петдесет, скъпа; наричам този коктейл „канадска ракета“.
Петра взима бутилката и отпива голяма глътка.
— О! — възкликва тя.
Хенриета кимва сериозно.
— Да, госпожо. Не е модерен, но веднага подобрява настроението на човек.
Много от хората носят лозунги, които смятат да покажат на тези отвън (и на камерите, разбира се); приличат на зрители на утринно телевизионно шоу. С тази разлика, че лозунгите, които се вдигат на телевизионните програми, винаги са весели. Повечето от тези не са. Някои от тях са останали от миналата неделя и гласят: „Бийте управниците“ и „Пуснете ни, по дяволите!“. Има и нови: „Правителствен експеримент, защо?“ „Престанете да се криете“, „Ние сме човешки същества, а не морски свинчета“. Лозунгът на Джони Карвър гласи: „Спрете веднага това, в името на Господ! Преди да е станало късно!“ Лозунгът на Фрида Морисън пита разпалено: „Заради чии престъпления умираме?“ Само посланието на Брус Ярдли е съвсем позитивно. Върху двуметров прът той е закачил син картон (то се извисява над всички останали лозунги), на което пише: „Здравейте, мамо и татко! Обичам ви!“
В деветдесет процента от посланията има откъси от Библията. Бони Морел — жената на собственика на склада за дърва — носи табела, която гласи: „Не им прощавайте, защото те знаят какво вършат!“ Тази на Трина Коул гласи: „Господ е мой пастир“, а отдолу е нарисувано нещо, което смътно прилича на овца.