Хенри отива зад колата си и вижда, че голям жълт автобус подминава автокъщата на Джим Рени. Памела Чен може и да не тежи повече от петдесет килограма с мокри дрехи, но се справя отлично с огромния автобус.
Хенри поглежда часовника си и вижда, че е единайсет и двайсет. Мисли си: „Всичко ще мине добре. Всичко ще мине идеално.“
Три големи оранжеви камиона се изкачват по Таун Комън Хил. В третия са се натъпкали Питър Рандолф, Стюарт, Фърн и Роджър, който смърди на пилета. Когато свиват по шосе 119 и се отправят на север към Битч Роуд и радиостанцията, Рандолф се присеща нещо (с мъка се въздържа да не се плесне с длан по челото).
Въоръжени са добре, но са забравили каските и кевларените жилетки.
Да се върнат да ги вземат? Тогава едва ли ще успеят да застанат на позиция преди дванайсет без петнайсет. А и е почти сигурно, че тези жилетки няма да им потрябват. Единайсет срещу двама, и то двама, които вероятно ще са надрусани до козирката.
Глупаво е да се връщат.
8.
Анди Сандърс се беше скрил зад дъба, който използва за прикритие при първото появяване на злите хора. Не беше взел никакви гранати, но беше напъхал под колана си десет пълнителя — шест отпред и четири отзад на кръста. В дървената щайга до краката му имаше още две дузини пълнители. Достатъчно, за да отблъсне цяла армия. Той обаче предполагаше, че веднага ще бъде застрелян, ако Големия Джим изпрати много хора. Та нали е прост аптекар, а не войник.
Едната част от съзнанието му не приемаше това, което той вършеше, но другата част — стимулирана вероятно от амфетамините — изпитваше мрачно задоволство. И се възмущаваше. Големите Джимове по света не трябва да притежават всичко и не трябва да грабят безогледно. Този път няма да има никакви преговори, никаква политика и никакво отстъпление. Ще се бие редом до приятеля си. До духовния си брат.
Анди осъзнаваше, че е нихилистично настроен, но не му пукаше. Досега беше водил спокоен и скучен живот и затова смяташе, че тоталната промяна — възприемането на наркоманския непукизъм — е за добро.
Той чу приближаващите се камиони и погледна часовника си. Беше спрял. Погледна небето и съдейки по положението на бледожълтия слънчев диск, стигна до извода, че е пладне.
Заслуша се в бумтенето на дизеловите двигатели и когато шумът се „разклони“, разбра, че приятелят му е надушил стратегията им — надушил я е, както печените стари защитници надушват начина, по който ще нападат противниците. Част от тях щяха да минат по черния път отзад.
Анди дръпна още веднъж от дебелата си цигара, като се опита да задържи дима максимално дълго, след това издиша, пухтейки. Изгледа тъжно фаса, после го хвърли на земята и го смачка с крак. Страхуваше се, че димът ще издаде позицията му.
„Обичам те, Готвачо“ — помисли си Анди Сандърс и свали предпазителя на автомата си „Калашников“.
9.
Над коловозите на черния път висеше тънка верига. Фреди, който караше първия камион, не се поколеба и я отнесе с предната броня. Водещият камион и този зад него (шофиран от Мел Сиърлс) навлязоха в гората.
Стюарт Бауи беше зад волана на третия камион. Той паркира по средата на Битч Роуд — с предницата към кулата на Радиото на Исус, — после погледна Рандолф, който се беше облегнал на вратата и притискаше полуавтоматичния си пистолет между коленете.
— Карай още километър — заповяда Рандолф, — след това спри и изключи двигателя. — Беше едва единайсет и трийсет и пет. Чудесно. Имаше още много време.
— Какъв е планът? — попита Фърн.
— Планът е да чакаме до дванайсет. Щом чуем изстрели, тръгваме веднага и ги изненадваме отзад.
— Тези камиони са доста шумни — отбеляза Роджър Килиан. — Ами ако ни чуят? Ще се загуби това… как се казваше… моментът на изненада.
— Няма да ни чуят — увери го Рандолф. — Те са в студиото и гледат телевизия на хладно. Даже няма да се усетят какво става.
— Не трябваше ли да облечем бронежилетки? — попита Стюарт.
— Защо да се натоварваме излишно в това топло време? Стига си се тревожил. Чийч и Чонг14 ще се озоват в ада, преди да са разбрали, че са мъртви.
10.
Малко преди единайсет часа Джулия се огледа и видя, че Барби е изчезнал. Отправи се към къщата. Той товареше консерви в багажника на ресторантския микробус. Беше сложил няколко торби и в откраднатия микробус.
— Какво правиш? Миналата вечер ги разтоварихме.
Той се обърна към нея, лицето му беше мрачно и напрегнато.