— Кое оръжие оставя такива следи?
— Бейзболна топка6 — каза Ръсти и затвори чекмеджето. — Не обикновена, а позлатена? Да. При силен удар може да се получи това, със сигурност ще се получи това.
Ръсти сведе челото си към нейното и маските им се допряха. Погледна я в очите.
— Джим Рени има такава топка. Когато отидох да говоря с него за липсващия пропан, тя беше на бюрото му. За другите нямам представа, но вече знам къде е умрял Лестър Когинс. И кой го е убил.
12.
След като покривът се срути, Джулия престана да гледа. Не можеше повече.
— Ела вкъщи — каза Роуз. — Стаята за гости е твоя, за колкото време искаш.
— Благодаря, но сега искам да остана сама, Роузи. Нали разбираш… с Хорас. Трябва да помисля.
— Къде ще отседнеш? Ще се оправиш ли?
— Да — отвърна тя, въпреки че не знаеше. Разумът й май не беше размътен, мисловният й процес протичаше нормално, но имаше чувството, че някой е инжектирал голяма доза новокаин в емоциите й. — Може и да дойда по-късно.
Когато Роузи мина на отсрещния тротоар (там тя се обърна и й махна притеснено с ръка), Джулия се върна при тойотата, качи Хорас на предната седалка и седна зад кормилото. Потърси с поглед Пит Фрийман и Тони Гуей, но не ги видя. Реши, че Тони е закарал Пит в болницата, за да намажат ръката му с мехлем. Беше цяло чудо, че никой от тях нямаше сериозни наранявания. А ако не беше взела кучето със себе си, когато тръгна за срещата с Кокс, то щеше да изгори заедно с цялото й имущество.
Когато мисълта се появи, тя осъзна, че емоциите и са се притъпили само временно. Отвори уста и започна да вие пронизително. Хорас наостри големите си уши и я погледна разтревожено. Тя се опита да спре, но не успя.
Вестникът на баща й.
Вестникът на дядо й.
Вестникът на прадядо й.
Пепелища.
Тя мина по Уест Стрийт и когато стигна до изоставения паркинг зад „Глоуб“, спря. Изключи двигателя, придърпа Хорас към себе си и плака пет минути над него. Хорас беше добро куче и стоически издържа.
Щом се наплака, тя се почувства по-добре. По-спокойна. Това спокойствие може би беше измамно, но ако не друго, сега поне можеше да мисли. И вече си мислеше за връзката вестници в багажника. Надвеси се над Хорас, който я близна приятелски по врата, и отвори жабката. Вътре беше пълно с какви ли не неща, но според нея някъде… вероятно…
Най-накрая тя я намери. Малка пластмасова кутия, пълна с кабарчета, ластичета и кламери. Ластичетата и кламерите нямаше да й свършат работа, но кабарчетата…
— Хорас — каза тя. — Искаш ли разходка?
Хорас излая, за да покаже, че иска разходка.
— Добре. И аз искам.
Тя взе връзката вестници и се върна на главната улица. Сградата на „Демократ“ сега представляваше тлееща купчина отломъци, която ченгетата обливаха с вода (от онези толкова удобни ръчни пръскачки, които се бяха оказали пълни догоре). От гледката я заболя сърцето, но не много силно, защото сега имаше какво да прави.
Тя тръгна по улицата (Хорас крачеше тържествено отстрани) и започна да закача вестниците по стълбовете. Заглавието: „КРИЗАТА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА, РАЗМИРИЦИ И УБИЙСТВА“ се виждаше съвсем ясно на светлината от пожара. Прииска й се да беше избрала една-единствена дума: „ВНИМАВАЙТЕ“.
Не след дълго вестниците свършиха.
13.
Радиостанцията на Питър Рандолф изпращя три пъти. Спешно. Ужасен от това, което можеше да чуе, той натисна бутона и каза:
— Началник Рандолф, казвай.
Обаждаше се Фреди Дентън, който командваше нощната смяна и затова сега на практика беше заместник на Рандолф.
— Току-що ми се обадиха от болницата, Пит. Двойно убийство…
— Какво? — изкрещя Рандолф. Един от новите полицаи — Майки Уордлоу — се опули в него като монголски селянин, който за първи път вижда панаир.
Дентън продължи, говореше спокойно, а може би дори самодоволно. Беше на път да си навлече гнева на началника на полицията.
— … и самоубийство. Убийствата е извършило момичето, което твърдеше, че е било изнасилено. Загинали са наши хора, шефе. Ру и Делесепс.
— Ти… се… будалкаш!
— Изпратих там Руп и Мел Сиърлс — каза Фреди.
Хубавото е, че всичко е приключило и че няма да се наложи да я прибираме в кафеза при Бар…
6
В изданието на „Плеяда“ — бухалка. Разликата идва от там, че по книгата са работили трима преводачи, и има дреболии, които не са обединени в едно цяло. В първия том градският съветник Джим Рени има на бюрото си позлатена топка за бейзбол, която във втория том се превърна в позлатена бухалка за бейзбол. Редактирано — filthy.