— Къде е той сега?
— Прибра се в квартирата си, за да види младата си приятелка и двете деца, които гледа заедно с нея. Май се грижи за децата като за свои.
— Олеле майчице, Джини се е влюбила! — възкликна Ръсти, ухилен до уши.
— Не се дръж инфантилно. — Тя го изгледа сърдито.
— В коя стая са двамата Рени?
— Младши е в седма, а Джим — в деветнайсета. Джим дойде с онзи Тибодо, но сигурно го е пратил някъде по задачи, защото беше сам, когато отиде да види сина си. — На лицето й се появи цинична усмивка. — Не му отдели много време. Почти непрекъснато говори по телефона. Младши просто си седи кротко. Съвсем не беше кротък обаче, когато Хенри Морисън го доведе.
— Големия Джим има сърдечна аритмия, така ли? Какво е положението в момента?
— Търстън я овладя.
Ръсти изпита известно задоволство, но си каза наум: „Когато ефектът на валиума отслабне, сърцето му пак ще започне да прави въртели.“
— Отиди да видиш първо момчето — каза Джини. Бяха сами във фоайето, но тя продължаваше да говори тихо. — Не го харесвам и никога не съм го харесвала, но сега направо ми е жал за него. Май не му остава много.
— Търстън споменавал ли е нещо на Рени за състоянието на сина му?
— Да, казал му е, че проблемът вероятно е сериозен. Но явно не е толкова сериозен, колкото всички онези телефонни разговори, които той провежда. Вероятно някой му е казал за свиждането в петък. Много го е яд.
Ръсти се сети за малкия уред в ябълковата градина, който не беше успял да повдигне. Който дори не беше успял да помръдне. Сети и за смеещите се кожени глави.
— Някои хора просто не обичат да им идват гости — каза той.
5.
— Как се чувстваш, Младши?
— Д-о-бре. По-добре — отговори апатично той. Беше с болничен халат и седеше до прозореца. Светлината осветяваше лицето му, което изглеждаше измъчено и състарено.
— Кажи ми какво стана, преди да припаднеш?
— Бях тръгнал за училище, но отидох в къщата на Анджи. Исках да й кажа да се сдобри с Франк. Той само се шляе.
Ръсти се канеше да го попита дали знае, че Франк и Анджи са мъртви, но се отказа. Имаше ли смисъл?
— Отивал си на училище? Ами Купола?
— О, да. — Същият безчувствен и апатичен глас. — Забравих за него.
— На колко си години?
— Двайсет… една?
— Как се казва майка ти?
Младши се позамисли.
— Джейсън Джиямби7 — отвърна накрая, а после се изсмя гръмко. Изражението на лицето му обаче не се промени.
— Кога се появи Купола?
— Събота.
— Преди колко време беше това?
Младши се намръщи.
— Седмица? Две седмици? Мина известно време от тогава. — Той се обърна към Ръсти. Очите му светеха от валиума, който Търстън Маршал му беше инжектирал. — Бааарби ли те накара да ми задаваш такива въпроси? Той ги уби, нали знаеш? — Той кимна. — Намерихме неговите пачки. — Замълча за момент. — Плочки.
— Не ме накара Барби — отговори Ръсти. — Той е в затвора.
— Много скоро ще бъде в ада — каза сухо Младши. — Ще го осъдим и ще го екзекутираме. Така каза баща ми. В Мейн няма смъртно наказание, но той каза, че сега важат военните закони. Яйчената салата съдържа твърде много калории.
— Точно така — рече медикът. Беше извадил стетоскоп, апарат за измерване на кръвно налягане и офталмоскоп. Уви маншета на стетоскопа около ръката на Младши. — Можеш ли да ми кажеш кои са последните трима президенти?
— Разбира се. Буш, Муш и Туш. Той се изсмя гръмко, но лицето му си остана безизразно.
Кръвното налягане на Младши беше 147 на 120. Ръсти бе очаквал да е по-високо.
— Спомняш ли си кой дойде да те види преди малко?
— Да. Възрастният мъж, когото двамата с Франки открихме край езерото, малко преди да намерим децата. Надявам се, че децата са добре. Бяха много сладки.
— Помниш ли имената им?
— Ейдън и Алис Епълтън. Отидохме в клуба и онази червенокосата ми направи чекия под масата. Мислех, че ще си тръгне, преди да е станало готино. — Кратка пауза. — Това е.