— Боксерите може да се върнат и да ви убият.
— Всички избягаха.
— Не ви вярвам и ще ви отведа с нас — каза господин Мускардо.
Стрелецът повика двама китайци, посочи го и им каза:
— Вземете онзи човек и го отнесете в Мисията . После тръгна към селото, докато другарите му продължаваха преследването, като стреляха по бандитите.
Когато господин Мускардо стигна до оградата, запъхтян от тичане, отец Георги и неговите другари се готвеха да я преминат, като си служеха с ръчна стълба.
— Братко! — извика господин Мускардо, като се хвърли към мисионера.
— Роберто! — извика отец Георги, като се хвърли в прегръдките на бившия стрелец. Какво нещастие! Всичките жители на селото са избити!
— И аз така мислех — каза храбрият стрелец, въздъхна тежко, — но ние се разплатихме с тези бандити и сигурно няма да ни забравят.
Младият Енрико с два скока се намери при баща си.
— Не им се уплаших — каза той. — Аз не се боя от боксерите.
— Знам, че ти си храбрец, синко.
— Като теб, татко.
— А Сенг?
— Ето ме, господарю — отзова се китаецът.
— Всички сте здрави, нали?
— Благодарение на Бога — каза отец Георги. — Но какво страшно клане, братко!
— Не само тук боксерите са показали варварщини. Докато пътувах на юг, до мене достигнаха много лоши новини.
— И други кланета ли, Роберто?
— Пекин е заплашен. Тиеншин бил в пламъци, а в средните провинции покръстените китайци, мисионерите, монасите и всички европейци бивали избивани най-жестоко.
— А корабите на европейските правителства какво правят?
— Казаха ми, че бомбардирали Таку и че свалили войски.
— И италиански, нали?
— Да, и нашите са слезли и казаха, че напреднали към Тиеншин1.
— Значи целият Китай се е разбунтувал срещу нас.
— А сега какво ще правим, братко?
— Не ни остава друго, освен да избягаме далече по Императорския канал.
— Дали ще можем?
— Християните ми обещаха да ми доставят една джонка и с нея може би ще стигнем до Жълтото море.
— Къде ни чака джонката?
— При устието на Вейхо, в едно блато, което се свързва с Императорския канал.
— Кой я командува?
— Един познат.
— А боксерите ще ни оставят ли на мира?
— Тези ли, дето нападнаха селото?
— Тези, братко.
— Мисля, че няма да дръзнат да ни преследват. Ние избихме доста от тях.
По това време двамата китайци, на които господин Мускардо беше поверил човека, когото бе извадил от водите на оризището, стигнаха близо до зида. Като ги видя да носят на ръце този човек, от когото капеше вода и тиня, отец Георги пребледня.
— Един ранен! — извика той. — Някой от твоите работници?
— Не, братко — отговори бившият стрелец. — Един нещастник, който е бил пленен от бандитите и когото имах щастието да спася от удавяне сред оризищата.
Мисионерът беше направил няколко крачки напред, за да види за какво става дума, когато изведнъж мнимият пленник скочи бързо на земята; блъсна силно двамата китайци, които го носеха, и започна да бяга толкова стремглаво, че никой не можеше вече да му повярва, че му е счупен кракът.
Бившият стрелец и Енрико извикаха изумени:
— Бяга!
— Ах, подлецът му! Краката му като на заек! Какво значи това?
— Стой или ще стрелям! Не само краката ти ще счупя!… Дръж го, Енрико! Сигурно е боксер!
Пленникът бягаше като сърна. Искаше да стигне до оризището Беше повдигнал копринената си дреха, за да не му пречи, и подскачаше ту наляво, ту надясно, за да не могат да го улучат със стрелба.
Бившият стрелец, Енрико и двамата китайци се бяха спуснали по следите му.
Не току така Роберто бе стар стрелец: с четири скока той беше до беглеца, улавяйки го за дългата опашка коса.
— Зле си направил сметката си, драги — каза той. — Сега ще я поправим заедно.
Беглецът бързо се обърна, като държеше в ръката си нещо, което бившият стрелец не позна веднага.
— Не! — извика бандитът.
Нещо светна в тъмнината и миг след това се чу гръм. Роберто, отмествайки се внезапно, беше избегнал куршума. — После хвана ръката на бандита, стисна я и я изви толкова силно, че оръжието, което държеше, падна на земята.
— Ще стреляш по мене, а… разбойник! — извика той.
Пленникът, задържан от здравите ръце на бившия стрелец, беше почервенял от ярост като кръвожаден звяр, уловен в примка, и хвърляше бесни погледи ту към сина, ту към бащата.
— Пуснете ме — каза той — или ще загинете всички! Аз имам власт при императорския двор!
— Никак не ме е грижа за твоята власт и дори за твоята императрица — каза стрелецът. — Я чакай да ти видя лицето.
Едва го погледна и викът му процепи въздуха.