Мобилният телефон на Нина звънна.
— Май е от болницата — каза тя, ставайки. — Обещаха ми да ми отговорят, колкото се може по-скоро.
Хванала дръжката и бележника си, тя изскочи в коридора и затвори вратата след себе си. Наистина, жена, казваща се Астрид Глене била раждала в Централната болница. Завеждащият отделението бе преровил лично целия архив в търсене на картона й. Нина бе твърде развълнувана, за да се сети да му благодари за това. Наложи й се да се съсредоточи върху това да пише спокойно върху хартията, отбелязвайки си всичко, което казваше той.
Когато се появи на вратата, шумът от гласове стихна изведнъж. Промъквайки се към мястото си, тя усещаше върху себе си погледите на осем чифта очи.
— Обадиха се от Централната болница относно Астрид Глене.
Нина погледна към Викен. Той се намръщи леко.
— Трябваше да стане отдавна, дявол да го вземе! — изръмжа той.
— Звънна ми самият завеждащ на отделението, който бил зарязал цялата си друга работа, за да намери този документ.
— Давай по същество! — прекъсна я Викен.
Нина преглътна обидата:
— През нощта на седми септември хиляда деветстотин шестдесет и четвърта година Астрид Глене е родила в Централната болница две момчета. Първото се е появило, без каквито и да било проблеми, на бял свят. Второто е заседнало в родилните пътища и се наложило да го вадят с пинцети. Не можело да диша самостоятелно и се наложило да го съживяват и да го оставят в кувьоз за повече от три седмици. Имало някакви гърчове…
— Добре, добре — вметна мрачно инспекторът. — Не ни трябва цялата акушерска анамнеза.
Сиге Хелгарсон не можа да се сдържи:
— Ето го и краят на мистър Хайд, остана ни само доктор Глене.[73]
Викен му хвърли свиреп поглед:
— Дръж си езика зад зъбите.! Има ли го този близнак, няма ли го — не това е важното. Много неща могат да се кажат за исландците, но никой не ги причислява към най-умните в света.
На Сиге му увисна ченето.
— Ти, по дяволите, трябва да си държиш езика зад зъбите! — изсъска в отговор той. — Ако кажеш подобно нещо за чернокож, то навсякъде щяха да те обявят за расист.
Викен махна с ръка:
— Ти ли ми говориш за расизъм? Преди да разположат военната си база в Кеплавик[74]на американците им се е наложило, по дяволите, да се подпишат под това, че няма да изпратят там на служба нито едно лошо черно войниче. Вие, исландците, сте се уплашили, че негрите ще направят деца на жените ви. Така кожата ви е щяла да престане да е бяла като мляко с грис.
Нина Йебсен не вярваше на ушите си. Хелгарсон бе почервенял целият.
— Бабини деветини! — възмути се той. — Слухове с петдесетгодишна давност.
Викен сви рамене:
— Един мой приятел работи дълго там и знае всичко за това. Сега обаче не искам да губя време за глупости.
— Златни думи, Викен — усмихна се Ярле Фрьоен, ставайки. — Отивам да звънна в съда.
56
Освен тях в кафене "Приют" имаше засега само още двама клиенти. Нина и Арве се настаниха на масата до прозореца, откъдето се откриваше гледка към площад "Грьонланторг". Надникнала четвърт час преди това в кабинета на Нурбак, Нина се бе убедила, че той явно съвсем бе забравил, че се бяха договорили да отидат заедно на кафе. Бе се оказал толкова затрупан с работа, че тя си бе помислила, че Арве щеше да откаже и този път. Щом само схвана намека обаче, той бе скочил на крака, защото това било чудесна идея, понеже трябвало да поговорят!
— Не бе най-успешният ден за отбора ни — отбеляза той, докато се запознаваха с менюто. — Което ни дава още по-голямо основание да хапнем нещо вкусничко.
Нина бе съгласна с него, но се канеше да се ограничи със салата и филийка хляб.
— Твърде рано е за обяд — заяви тя. — Между другото, Сиге чул някакви слухове, че Финкенхаген искала да отстрани Викен от този случай.
Арве Нурбак вдигна глава. Той имаше най-тъмните очи от всички, които бе виждала някога — във всеки случай, светлокоси.
— Финкенхаген! — изпръхтя той. — Няма да посмее, въпреки че Викен сбърка.
— Това при него е проява на ограничено зрително поле — заяви безапелационно Нина. — Най-елементарната от всички грешки, характерни за новаците. През последните няколко дни не се интересуваше от нищо друго, освен от този лекар.
73
Асоциация с романа "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" (1886) на Робърт Луис Стивънсън (1850–1894). Б. пр.
74
Кеплавик — пристанищен град в Югозападна Исландия. От 1940 г. до 2006 г. в него има американска база с летище. Б. пр.