Той покри дланта й със своята:
— Ако не беше ти, аз също щях да се озова на гости на тези дяволи.
Искаше да добави още нещо, но стана рязко и се отдалечи към прозореца.
59
Рита бе разтребила кабинета му след обиска, но все пак там цареше безпорядък. Все още липсваше компютърът, а книгите и папките лежаха навсякъде. Влезе в кабинета на Ула. Изглеждаше, че полицията не се бе разпореждала там.
Пликът лежеше в средното чекмедже на бюрото, там, където го бе оставил миналия път. Той го отвори и извади наведнъж цялата купчина от по-малки пликове. Всичките те бяха с печат и адресирани до Мириам. Имаше и отделен хартиен лист. Той го разтвори и позна почерка й. Приличаше на началото на писмо.
Днес получих последното ти писмо. Да, срещнах друг човек! Гнусно е да ме следиш, но вече няма да можеш да проваляш живота ми. Каквото и да измислиш, никога няма да ти разкажа за него. Когато съм с него, ти просто не съществуваш! Дори и в мислите ми!
Искаш да ме уплашиш ли? Мислех, че си разбрал. Не ти желая злото! И така не ти е било лесно в живота. Искам всичко при тебе да е наред. Не мога обаче да направя нищо повече за тебе. Особено след онова, което се случи в къщичката онзи път. Мога да те разбера. Разказвал си ми за семейството си и знам, че съм единственият човек, на когото си могъл да се довериш. Мислих много за онова, което ми разказа. За дядо ти, който е помогнал на толкова много хора да избягат от страната по време на войната и който е бил хванат от Гестапо, и изпратен в концентрационен лагер. Върнал се е оттам с разклатено здраве, но не е чул нито дума на благодарност за всичките спасени от него животи! Мислех си и за баща ти, който, според думите ти, е бил най-добрият баща на света, но е пиел много и ви е затварял в мазето. Спомням си вечерта, в която ми разказа това, която сякаш бе вчера. Седяхме на верандата пред къщичката и не можех да разбера защо ти смяташе сериозно, че майка ти е виновна за всичко лошо, случило се с вас, защото ви била изоставила и заминала. Докато баща ти имал добри намерения, каквото и да правел с вас. Поради глупостта си казах всичко, което мислех за него, и точно тогава ти сякаш се превърна в друг човек. Не мога да забравя това, колкото и да ми се иска! Винаги ще си представям очите ти такива, каквито ги видях през онази нощ в мазето. Тогава ти ме мразеше и искаше да ме убиеш. С никакви извинения не може да се поправи онова, което бе разрушено тогава! Знам, че ти ми се доверяваше повече, отколкото на всички останали момичета, и че именно поради това ми разказа за семейството си. Мога да те разбера и да ти простя, но никога повече няма да мога да ти се доверя! Трябва да се обърнеш…
Очевидно нещо й бе попречило да допише писмото. Той започна да преглежда пликовете. Върху печата на последното имаше дата — двадесет и шести септември тази година. В плика имаше сгънато листче, разпечатано на компютър.
Това е последното писмо, което ти пиша. Не знам дали ще го прочетеш, но това вече не е важно. Вместо това аз започнах да разговарям с тебе. Разбрах как мога да те накарам да чуеш онова, което имам да ти казвам. Ще слушаш, по дяволите, всяка моя дума! И нямаш никакви шансове да се измъкнеш. Днес те чаках. Тогава ти каза, че ще ти трябва време, за да бъдеш отново готова. Сега това време мина. Ще те изненадам. Ти излезе от клиниката и се качи в кола заедно с някакъв мъж. Тръгнахте към крайбрежната улица "Акер-Брюге". Вие, дявол да го вземе, преседяхте половин час в тази кола! На следващия ден той те откара до вас и когато ти се готвеше да излезеш от колата, той заби в тебе нос. Тогава разбрах, че имате вземане-даване с него. Той е на четиридесет и три години. С шестнадесет години е по-възрастен от тебе. Печели по осемстотин и петдесет хиляди на година и има седем милиона[77]в банковата си сметка. Женен е и има три деца. Всичко това, изглежда, те устройва. И ето, че си мисля, че не трябваше тогава да те пускам от мазето на къщичката и че ти бе малко да те оставя там само за една нощ. Какво пък, може и да дойда и да те измъкна от топлата ти постеля някоя нощ, когато ще си мислиш, че си в безопасност. И ще те откарам обратно в онова мазе, и кой знае дали ще излезеш въобще някога от там.
Аксел седеше и гледаше писмото. Нямаше подпис. На плика също нямаше подател. Писмото бе изпратено на следващия ден, след като тя бе тръгнала на практика при него.
Мириам на няколко пъти се бе опитвала да му разкаже нещо за случилото се с нея. За нещо, което я плашеше. Всеки път, когато тя бе готова да започне да разказва, той бе отклонявал това. Бе му казала нещо за мазето на къщичката, в което е била. Някъде до границата с Швеция. Това бе през последната нощ, когато бе при нея. "И какво си правила там?" — е трябвало да я попита, но не го бе направил. Бе си помислил, че проблемът е бил в някакъв мъж. А той не бе искал да знае миналото й, мъжете, които бе имала преди него. Онова, което бе между тях, се бе съсредоточило върху миниатюрното островче на настоящето. И миналото, и бъдещето можеха във всеки един момент да погълнат това островче. На самия него обаче също му се бе искало да й разкаже за себе си, за своето минало. Нима се бе опитвал да я използва? Той си представи лицето й, очите й, когато го слушаше. Тя поглъщаше всичко, запазваше го в паметта си, не се опитваше да промени нищо.