Когато надникна отново в нея, на пода лежеше тъмно неподвижно тяло. Той го ритна с крак. Бе огромен безжизнен звяр — мечка. Очите й бяха от стъкло, а от отворената й паст стърчаха остри жълти зъби. Това бе чучело на звяр, приковано към поставка. Двете лапи бяха отрязани. Аксел го изрита настрани и взе цепеницата, заради която дървата се бяха разпръснали. Приготвил се да излезе, той забеляза ремаркето в плевника — точно пред вратата. Бе детска сгъваема прикачваща се количка за велосипед, съвсем нова.
Той счупи стъклото, извъртя райберите и пропълзя в колибата. Постоя на място, душейки. Миришеше на прах и дървесна смола и вонеше на прокиснала храна. Аксел освети с фенерчето наоколо. На пода имаше домашнотъкани килимчета. Самият под, изглежда, бе лакиран наскоро. В печката имаше дърва. На две от стените — пейзажи с изображение на езерце и залязващо зад дърветата слънце. Вратата към миниатюрната кухня бе открехната. Хладилникът бе затворен, но изключен от контакта. На рафтчетата имаше две кутии с прокиснало мляко и никаква храна, която би могла да вони така. До входната врата намери щайга с бушони. Това означаваше, че колибата имаше собствен генератор.
На масичката в хола лежеше карта на местността и плик, а в него — снимки. Аксел ги извади и освети онази, която бе най-отгоре. Бе на Мириам, вървяща по градска улица. Следващата се оказа на фермата, в която бе отраснала, снимана през прозореца. На третата снимка имаше жена с тъмно палто, излизаща от къща. Аксел позна Сесилия Давидсен и вилата й в район "Виндерн". Прегледа набързо останалите снимки. Имаше снимка на колата на Мириам, в която се забелязваха два силуета, а на заден план бе фериботът, плаващ между центъра и Несоден. След това бе самият той, излизащ от колата. Последната снимка в купчината бе направена в тъмна стая. Той успя да различи лицето си върху някакво легло. На възглавницата до него бе тъмната коса на Мириам. Аксел захвърли снимките на масата.
Зад печката откри две врати. По-близката от тях водеше към спалня с двуетажно легло. В ъгъла имаше гардероб, пълен с вълнени одеяла.
Втората врата бе заключена. На пода пред нея имаше нещо. Бяла фланелка. Той я разпъна и веднага я позна по името, изписано на гърдите с розови пайети. Фланелката бе цялата в засъхнали жълтеникави петна. Аксел се стовари с цялото си тяло върху заключената врата. Тя не поддаде.
— Мириам — прошепна той в пролуката между вратата и стената. Притисна ухо до нея и се ослуша.
Оттам не се чуваше нито звук.
Той извади мобилния си телефон и опита отново да набере номера на младшия инспектор. И в същата секунда зад него се разнесе звън на телефон от кухнята. Аксел грабна цепеницата, която бе оставил на масичката в хола, и се прокрадна предпазливо към кухнята, разкъсван от ужасно предчувствие. Зад него се случи нещо. Той не бе успял да се обърне, когато нещо се стовари върху него, вследствие на което за миг тъмнината бе разкъсана пред очите му. И той пропадна в небитието.
61
В седем и нещо Нина Йебсен бе вече в кабинета си. Не бе спала спокойно и се бе събудила рано. Въртяла се в леглото си повече от час, бе решила, че е по-добре да стане и да се захване с нещо полезно.
Изплюла никотиновата дъвка, тя написа паролата си и влезе в системата.
— Е, напред, отново — промърмори обречено тя.
След като обвинението срещу Глене бе свалено, им се бе наложило да прегледат отново всичките показания на свидетелите и останалите документи. Това й напомняше за настолната игра "Лила"[79], която бе популярна по времето на нейното детство. Когато до целта оставаше съвсем малко, можеше да се спънеш и да се смъкнеш до едно от първите полета. Нина се постара да не мисли за това колко хиляди страници документи се бяха натрупали при тях по този случай. И отново се върна към мисълта си за посещението в кафенето предишната вечер, което не й бе дало да заспи през цялата нощ. "Е, засега, Арве" — бе казала тя, когато бяха стигнали до гаража на полицейското управление, и това бе прозвучало по-скоро като покана. А той се бе приближил и я бе погалил по бузата, гледайки я при това в очите. В един момент тя си бе помислила: "Ето сега ще се случи". Той обаче бе казал: "Засега" и се бе приближил до вратата на гаража, оставяйки я да стои там. Отдалечил се обаче на една-две крачки, той се бе обърнал и бе предложил да отидат отново някъде тези дни. Може би да пийнат по бира заедно.
79
Настолна игра "Лила" — древна индийска настолна игра, основана на философското понятие "лила" (в буквален превод от санскритски — ’игра, прекарване на времето’). Б. пр.