— Не — отговори той и усети, че лъжейки инспектора, престъпва някаква граница. — Бях сам.
29
Инспектор Ханс Магнус Викен остави върху чинията кутията от храната, купена от "Китайски дракон", и отместил чинията настрани, пощрака с дистанционното. По канал ТВ-2 вървяха дебати. "Ще позволим ли смъртно опасни хищници да бродят покрай стените на домовете ни? Къде да се прокара чертата на позволеното?" Убийствата на жените не се споменаваха, но програмата бе побрала в себе си цялата онази обърканост, която усещаха хората след тях. Викен превключи на канал, в който се разказваше за пътешествия. Един пустинен пейзаж със залязващо слънце се сменяше с друг. Мароко, разбира се. Той погледа малко, след което сложи дивидирома, който бе донесъл от работата си. Едва сега му бе останало време да изгледа записа от пресконференцията, която бе в понеделник, ако не се смятаха няколкото кратки откъса, показани по държавната телевизия през същия онзи ден.
Било много полезно да се преглеждат внимателно изказванията на представителите на полицията по телевизията, поради това ги записваха и раздаваха записите на всичките участници в тези прояви. Постоянно ги убеждаваха, че да се изучавала стратегията на работа на средствата за масова информация било толкова важно, колкото овладяването на специфичните професионални навици в полицията.
Като водещ на пресконференцията се бе изявил самият началник на полицейското управление, което доказваше важността на случая. Той, както обикновено, бе прекомерно помпозен — с парадна униформа, със старателно сресана коса — боядисана, както подозираше Викен, за да се скрият първите признаци на побеляването. Приличаше на самодоволния началник на полицията на приказното градче Кардамон и някои от по-младите инспектори го наричаха помежду си Бастиан[40].
Финкенхаген бе помолила Викен да участва в пресконференцията. Той отдавна бе разбрал, че тя също обожаваше да е център на внимание. Този път обаче случаят бе толкова сериозен, че тя се чувстваше по-сигурна в негово присъствие. Викен бе принуден да си признае, че тя правеше доста добро впечатление. Началничката на отдела бе поискала думата след краткото встъпление на началника на полицейското управление. Бе изложила съвсем коректно случая и бе отговаряла не зле на въпросите. Два пъти бе ги прехвърляла към инспектора. Контрастът между тях се набиваше на очи. Викен бе лаконичен и по-точен. Именно такава искаха да виждат полицията си хората, смяташе той.
Черешката на тортата обаче бе запазена за края на пресконференцията. Естествено, че в залата бяха присъствали шведски и датски журналисти, но още и френски, и италиански, и екип, представляващ телевизионен канал от Германия. Въпреки че няколко пъти бе подчертавано, че никаква мечка не безчинства в центъра на една европейска столица, случаят бе предизвикал интерес по целия свят. Откритите животински следи и белезите, оставени от мечи нокти по телата на убитите жени, се бяха оказали примамлива хапка за всички, които живееха за сметка на новините, така че снимките на труповете бяха обиколили вече цялото земно кълбо.
След като Финкенхаген каза криво-ляво две-три фрази на ученически английски, инициативата бе поета от Викен. Преди десетина години бе участвал в обмяна на опит между полицейските управления на Великобритания и Норвегия и повече от година бе работил в полицията в Манчестър, поради това бе отговарял без запъване на въпросите на чуждите средства за масова информация на английски и дори си бе позволил да се пошегува: "Да, Осло е наричано, разбира се, "градът на тигрите" —city of tigers. Едно време градът е имал тази си слава, защото не се е смятало за безопасно да се броди по улиците му. Нека обаче поставим точката над "i’’-то, защото из града не тичат никакви тигри". Бе измислил тази шега, докато бе седял сутринта на оперативката, и тя се бе оказала удачна, защото журналистите се бяха усмихвали и хъмкали. След пресконференцията до него се бе приближил главният криминалист на управлението, бе му стиснал ръката и бе казал: "Чудесно, Викен". Тогава отнякъде бе изникнал немски журналист и бе помолил за интервю. Преглеждайки записа, Викен остана повече от доволен. "Едно на нула, Послушната"— констатира той, сигурен, че и началничката му бе стигнала до същия извод.
Настана времето за новините по държавната телевизия и той превключи на този канал. "Мечите убийства", както бяха започнали да ги наричат не много сполучливо сега, бяха паднали до трето място в рейтинга на новините. Отново бяха показани кадрите, заснети в горския парк на "Нурмарк" и в парка "Фрогнер". Следваше ги интервю с главния криминалист. След вчерашното й слабо представяне в "Новините" на Финкенхаген бе наредено да не си отваря устата. Тогава тя бе демонстрирала непростима наивност, като при коментирането на случая бе споменала предложението за превръщането на Южна Норвегия в свободна от мечки зона. На всички бе известно, че политикът от стортинга
40
Кардамон, Бастиан — град и персонаж от детската книжка "Хората и разбойниците от Кардамон" от Турбьорн Егнер (1912–1990). Б. пр.