— Работим по случай, за който, както предполагам, сте чули. Става въпрос за онези две жени, чиито тела бяха намерени в Осло.
Осе Берит Нюторпет сви устни:
— Ние, разбира се, сме селяни, но и ние чувамеразнинеща в нашата пустош.
— Разбира се. Не исках да ви обидя.
Нина отпи от кафето. Ситно смляно, по-горчиво нямаше накъде.
— Хубаво кафе — похвали го тя. — А мога ли да ви помоля за няколко капки мляко?
За да има къде да долее млякото, тя изля в мивката половината от чашката.
— Тук, из вашите краища, се носят слухове, че е възможно някой да хване мечка и да я пусне в "Нурмарк".
Осе Берит Нюторпет опули очи:
— Специално ли ви изпратиха, за да ме разпитате за това?
— А защо трябва да се изпраща някой, за да разпита само вас?
— Представа си нямам.
— Ето че ни подхвърлиха идеята, че знаете нещо за такива планове.
Осе Берит стана от стола:
— Не ви вярвам.
— Обаче е така.
Нюторпет изгледа изпод вежди младшата инспекторка:
— Защо ми е да се забърквам в такова нещо? Що за мръсна гадина е надрънкала това?
— Получаваме сигнали от хората. Невинаги имаме правото да разкриваме източниците си. Освен това обърнахме внимание на изказванията на мъжа ви пред вестниците.
Тя извади лист, на който бе разпечатана електронната версия на местния вестник "Гломдален", и го разгъна върху масата. Осе Берит Нюторпет впи поглед в него:
— Господи, та колко години минаха оттогава… Нали не мислите, че благоверният ми само това прави — лови мечки и ги кара в Осло?
— Нищо такова не мисля. Задължени сме обаче да проверяваме всякакви мислими и немислими версии. Ето тук той изказва мнението си… — рецитира част от интервюто тя: — "Да вземе някой да хване гладна мечка, а след това да я пусне в горичката, която е направо до Осло. Та да видим тогава какви ще ги "запеят" чиновниците и политиците, които ни залъгват с обещания и на които само им дай да жалят всякакви диви зверове."
Осе Берит я прекъсна:
— А вие представяте ли си колко труд ни се налага да вложим в грижите за овцете? Това е целият ни живот— очите й сякаш потъмняха. — Как мислите, какво е да отидеш сутринта на пасбището, а там навсякъде — сдъвкани овчици? Или и да се ядосаме понякога вече не може?
Нина Йебсен можеше да разбере всичко това.
— И когато току-що си се върнал с пълна каросерия с овчи трупове, то можеш и да изтърсиш нещо, някоя необмислена дума да изтървеш.
Нина бе напълно съгласна с това, че да изразиш гнева си и възмущението си, не бе все още престъпление.
— И все пак ми се искаше да си поговоря с мъжа ви, а не го намерих вкъщи.
Нюторпет вирна раздразнено брадичка:
— Замина с братовчед ми.
— И къде?
— Имаме къщичка. Ако се тръгне оттук е точно зад Рена[43]. Няма да се върнат по-рано от довечера.
Нина Йебсен се стараеше да е колкото се може по-любезна, защото не й се искаше да дразни тази жена, без да е необходимо.
— Сега ще ви кажа някои дати и време от денонощието. Иска ми се да си помислите хубаво и да се опитате да си спомните къде се е намирал тогава мъжът ви. Постарайте се, моля ви.
Когато младшата инспекторка се върна във фоайето, другата жена, която се казваше Сигни, изскочи изведнъж като куршум от далечната стая. След нея изникна як дългуч, чертите на лицето на който свидетелстваха за монголоизъм[44]. Нина Йебсен се обърка, не знаейки дали той бе опасен. Върлината нахлу във фоайето, спря и започна да ги разглежда подред. След това тръгна към Нина. Тя трепна. Той вдигна свитата си в юмрук ръка и се удари по гърдите.
— Освалд хваща мечето! — извика той така, че от изкривената му уста потече слюнка.
Осе Берит Нюторпет се приближи предпазливо до него и го хвана за ръката.
— Хайде, Освалд, седни — каза тя с меден гласец и го поведе към дивана. Обърна се към инспекторката: — По-добре е да си тръгвате, защото Освалд става доста неспокоен, когато тук се появят външни хора.
31
Когато Аксел, преоблякъл се в спортния си екип, заключи след себе си вратата на клиниката, минаваше дванадесет. През тази седмица бе успял да си осигури допълнително свободно време. Бе почувствал, че му е необходимо. Излизайки в задния двор, той чу как някой го вика по име. Обърна се. Към него се приближаваше някаква жена, висока почти колкото него и със светла коса до раменете.
— Аксел Глене? — повтори тя.
Той кимна. Жената се представи:
— Кая Фредвол, репортерка от "ВГ".