— Много често се случва към разрешаването на трудните случаи да водят околни пътища — заяви той.
На Нина й се пушеше страшно много и се опита да извика в паметта си гласа на психолога, при когото бе минала наскоро курс за избавяне от никотиновата зависимост.
— Напредваме толкова бавно по този случай, защото не можем да разберем мотивите — каза тя.
Инспекторът й хвърли учуден поглед:
— И колко често намираш ясни мотиви при убийствата?
Тя се смути:
— Въпросът е какво се разбира под "мотив".
— Преди да попадна в отдела за разследване на насилствени престъпления, се занимавах с икономическата престъпност — съобщи й Викен. — Началник на финансов отдел злоупотребява, за да си купи лятна къща в Испания. Нетърпеливият посредник удвоява състоянието си, търгувайки с конфиденциална информация. Пътят от мотива до деянието там е съвсем ясен и рисковете могат да се пресметнат, както разходите и печалбата. През всичките ми двадесет години служба в отдела за разследване на насилствени престъпления обаче би било добре, ако ми се бе паднало поне едно убийство, в което да може да се определи ясно мотивът. А когато става дума за преднамерени убийства, това въобще не се случва.
За пореден път Нина се убеди колко малко на пръв поглед го засягаше целият ужас, който им се налагаше да разплетат. Може би именно тази му способност да се дистанцира го правеше един от най-успелите следователи.
— За последно ме пратиха в Манчестър в рамките на програмата за сътрудничество за да разследвам убийство през деветдесет и осма година — продължи Викен. — Бе, когато започнаха да разплитат случая Шипман[45].
— Лекаря, който убил сума свои пациенти ли?
— Може да са били петнадесет или пък двеста и петдесет, или два пъти повече. Не е ясно. Нали знаеш, че се обеси в затвора? Поради тази причина никога няма да разберем какво го е превърнало в сериен убиец, въпреки че за него са изписани томове. Само в един-два от случаите прозира лек намек за икономическа изгода. За да се разбере какво движи такива типове, не може да се мине без психологически профил.
Когато Викен бе чел лекция за това, мнозина от колегите им от отдела за разследване на насилствените престъпления я бяха пренебрегнали, но Нина бе присъствала на нея. Сега той я изгледа, за да се убеди, че е схванала аргументите му.
— Вероятна психологическа травма в детството — каза тя, след като помисли. — Може да е пострадал по един или друг начин от възрастните и по-късно да е развил маниакалната потребност да манипулира чуждите живот и смърт. Да контролира нетърпимата си божа, причинявайки я на другите.
— Всичко това е чудесно — кимна той. — Шипман отговаря точно на описанието. И все пак онова, което е вършил, не подлежи въобще на разбиране. В основата на всяко убийство има нещо такова, което разбива на пух и прах всичките опити за обяснението му. Ако се съсредоточим основно върху мотива, това често ни води до задънена улица.
Нина се облегна на облегалката на седалката, поглеждайки отстрани ръцете на инспектора. Не че бяха много красиви, но й бе трудно да откъсне погледа си от тях — тесни и кокалести, с необичайно дълги пръсти.
— И ето че затова сега се изкачваме по планинския път в горските дебри на Хедмарк — усмихна се накриво Нина, опитвайки се да прикрие иронията си с престорена детска интонация.
Викен се разсмя. Смя се много дълго. Тя не можеше да си спомни да го бе виждала да се смее толкова искрена и почувства облекчение и дори гордост, че именно на нея й се бе удало да го разсмее така.
— Изглежда, че си разбрала така аргументите ми — каза той, спирайки рязко да се смее.
Нина се замисли:
— Значи, казвате, че не трябва да се търсят мотивите?
— Казвам, че не трябва да поставяме това търсене начело при този вид случаи. Постепенно много неща ще си дойдат на мястото, но цялото — никога. Дори и след пълното признаване на вината и обработването на престъпника от майсторите по мозъчните дела. Особено след това.
— И все пак усещам в гласа ви оптимизъм — отбеляза тя.
Той увеличи скоростта, въпреки че бяха слезли от магистралата и сега пътуваха по тесен път.
— Не се съмнявам нито за миг, че ще разплетем този случай, Йебсен. Преследваме престъпник, който вече ни е казал много за това, що за човек е. Въпросът е само в това дали ще успеем да го хванем, преди да се е случило още нещо.
Преминали през Омуен, те видяха след няколко километра табела, на която бе написано: "Охейм". Слязоха от шосето и тръгнаха по междуселския път на север.
— Струва ми се, че пейзажът, сред който израстват, налага отпечатъка си върху характера на хората. А вие как мислите? — произнесе замислено Нина Йебсен, опитвайки се да види каквото и да било зад плътната стена от смърчови стволове.