— О, японски богове! — възкликна Охейм. — Та кога беше т’ва — преди десет лета. Нали не мислиш, че някой от нас е искал наистина да направи такова нещо? Ние живеем в свободна страна. Всеки може да говори, к’вото си иска.
— Не вреди обаче да се помисли, преди да се изтърси нещо — произнесе назидателно Нина. — Особено ако онова, което се казва, ще бъде отпечатано във вестник.
Зад гърба на Викен се отвори врата. В стаята влезе млада жена. "От Югоизточна Азия, някъде оттам" — досети се той. В ръцете си носеше бебе.
— Гости ли имаш? — попита той Охейм.
— Не, к’ви ти гости, т’ва трябва да е моята — не бе ясно дали имаше предвид жената или бебето. По-скоро — и двете.
Млад татко на шестдесет години! Ето ти тебе! Без да ти се иска, ще се замислиш какви ветрове бяха довели тази млада жена в тази ферма.
— А какво имаш в плевника? — попита Викен.
Охейм трепна. Взе бебето от ръцете на жената и започна да го люлее, въпреки че се виждаше, че то и така спеше дълбоко.
— В плевнята ли? Ами, слама, фураж за свинете, инвентар… А защо?
— Да отидем заедно да проверим.
Охейм протакаше:
— Ама тя е заключена.
— Видях. Яки катинари си намерил! Може пък да се окаже, че и ключове имаш за тях?
— Давам част от плевнята под наем. Нямам ключ за тази врата.
Викен се постара да се усмихне по-ласкаво:
— Е, какво ще правим с това, Стуракер?
Полицейският началник бе вече на прага:
— В колата си имам клещи, едни огромни такива!
— По дяволите — изръмжа Охейм и бутна вързопа с бебето обратно на жената, за която сигурно бе ходил до Тайланд. — Ще отида да видя. Може пък нейде да се търкаля резервен ключ.
И отново се качи на втория етаж. Жената се усмихна:
— Имаме и с к’во да ви нагостим, и кафенце можем да ви сипем, ако не се погнусите.
Това бе казано на местния диалог и без какъвто и да било акцент, така че дори на Викен му се наложи да признае версията си за биографията й за погрешна.
Рогер Охейм ги отведе до плевника и отвори широко вратата в дъсчената стена. Стуракер носеше със себе си мощен фенер. В просторното помещение полицаите откриха плуг и малък трактор, а в дъното се виждаха две бали сено.
— Виждам, че тук имаш някакво кабелче — каза Викен.
— За какво ти трябва тук електричество?
— Инструменти разни включвам — помпата с високо налягане, зарядните устройства.
— Покажи ни електротаблото.
Стопанинът не бързаше:
— Как там ви беше именцето, че позабравих?
Викен не се бе представил и не възнамеряваше да го направи и сега:
— Не ти трябва да го знаеш, за да ни покажеш някаква си стара кутия с бушони.
Охейм се обърна към началника на полицията.
— Тук работата е деликатна, Хиел Руар — промърмори той. — Имам тук такова едно оборудване…
Поведе ги към вратата, отключи я и натисна поставения от вътрешната страна ключ. На масата имаше уред, който без каквото и да било съмнение бе предназначен за дестилиране на алкохол. До стената бяха подредени четири бели пластмасови бидона. Стуракер повдигна капака на един от тях и помириса:
— Е, Охейм, това е първо качество!
— За лична употреба — увери го стопанинът.
Полицейският началник зацвили силно:
— От черния ти дроб нищичко няма да остане, ако изкъркаш сам всичко това, защото тук, извинявай, има повече от петдесет литра.
— Ей, Богу, честно ще ти река, Хиел Руар, имам двама мъже, които от време на време на време се отбиват при мене и взимат по мъничко. Ама да плащат — Боже, опази — даром ги гощавам.
Без да обръща внимание на собственика на фермата, Викен се опитваше да отвори шкафа в ъгъла.
— А имате ли във фермата поне една незаключена врата? — поинтересува се той.
Охейм започна да прехвърля ключовете във връзката си:
— Ами, имам тук в стопанството си всякакви нещица, които е по-добре да се държат под ключ. Цял живот съм един такъв предпазлив. Освен т’ва тук дечица щъкат, ’сичко мож’ се случи…
— Хайде отключвай! Да видим що за "нещица" имаш.
По рафтовете на шкафа имаше щайги с разтворители и отрова за мишки, кутии с инсектициди и препарати срещу плевели. Сваляйки ги от рафта, полицаите намериха две по-малки бутилки. За своя досада, на Викен му се наложи да извади очилата си, за да прочете какво пишеше на етикетите.
— И за какво ти е диметилетер[46]?
— Нали преди свине държах. Случвало се е да е трябвало да ги приспивам.
— Етерът все пак не е сънотворно.
— Обаче законът разрешава да се ползва — заяви Охейм.
Викен извади от шкафа кутия с още по-малки шишенца:
46
Диметилетер — производно на метанола, което се получава в процеса на синтетично преобразуване на газа в течно състояние. Има разработки за преобразуването на дизеловите двигатели за работа с диметилетер. Б. пр.