На открехнатата врата се почука и Викен влезе. Както винаги, бе с бяла риза с разкопчана яка.
— Ще поседнем ли, или ще си говорим прави? — попита той с усмивка, в искреността на която началничката на отдела се бе съмнявала дълго, но която в края на краищата бе започнала да намира за доста привлекателна.
— Да, седнете, моля. Четохте ли "ВГ"?
— Не минава нито ден без това.
— И какво ще кажете?
— Получили са повече информация, отколкото би ни се искало.
Не изглеждаше никак загрижен.
— И откъде? — поинтересува се Финкенхаген.
Той подраска с нокти под брадичката си:
— Възможно е да е от гъстите гори на Хедмарк, а е възможно и да е от нас.
— Ако е така, имаме проблем.
Той се облегна на облегалката на стола и протегна крака. Остроносите му обувки сияеха, издавайки, че са били лъснати съвсем наскоро.
— Ще се занимая още веднъж със случая, шефке. Ако открием източника, вие ще сте първата, която ще научи за това. Въпреки това можеше и да е по-зле.
— Какво имате предвид?
— Журналистите са като глутница вълци. Като намерят кост, всичките се нахвърлят върху нея. А ако не намерят нищо, ще се нахвърлят върху нас. А това би попречило значително повече на разследването.
Финкенхаген не знаеше как да разбира метафората му.
— Главният криминалист не споделя съвсем представите ви, а и началникът на полицейското управление — също.
Викен се усмихна и заприлича на вълк.
— Нека Бастиан да помърмори — такава му е работата. Той обаче не хапе.
Тя също не можа да сдържи усмивката си, преди всичко заради забавния прякор на началника на полицейското управление. И това за пореден път й напомни колко бе полезно да имаш в екипа си толкова сигурен човек като Викен, към когото би могла да се обърне за подкрепа, когато около нея се вдигнеше врява.
— А има ли поне зрънце истина в онова, което пише във "ВГ"?
Той поклати решително глава:
— Бракониерство има. Лов на защитени видове животни, продажба на кожи и чучела зад граница. Но убийства и терор? I don’t think so.[50]Разбира се, в арестувания бяха открити същите наркотични вещества, с помощта на които са били убити жертвите, но аз все пак съм по-склонен да повярвам, че ги е използвал за приспиването на диви животни, а не на хора. Освен това той има алиби за дните, които ни интересуват — усмихна се той. — И на кого му е хрумнало, че в Норвегия биха се намерили терористи, готови да лишат човек от живота му, за да изразят протеста си против политиката в областта на опазването на дивата фауна? Отдавна щяхме да знаем за наличието на такива кръгове. Като хранителна среда за вестникарите обаче това ще стигне за ден. Нали видяхте как се развихриха, фантазирайки по темата, че из града бродел смъртоносно опасен хищник!? Нито един човек, който е на повече от пет години не вярва, че тези жени са нападнати от мечка, но както ви е известно, народът обожава да чете за подобни неща. Ако журналистите бяха написали, че преследваме трол с девет глави, вестниците щяха да се продават още по-добре.
Финкенхаген бе принудена да се съгласи с него:
— Ще си помисля и може би ще намекна на главния криминалист, че няма да е зле да бъде поканен експерт по психологическите профили. Тогава ще има с кого да се обсъди този случай. Той е толкова необичаен, че е възможно да се вслушат в мнението ни. Какво ще кажете за това?