Викен се замисли:
— Ако го направим, ще заявим на всеослушание за подозренията си, че си имаме работа със сериен убиец. Това със сигурност ще доведе до не по-малка истерия от слуховете за мечката-стръвница.
— Вестниците и така вече намекват за това, независимо от предприетите от нас ходове. Трябва ли ни обаче такъв психолог?
— В нашия затънтен край имаме един-двама типове, които си мислят, че разбират от психологически профили. Те ще ни донесат от девет кладенци вода. За да се привлече по въпроса някой, който наистина да разбира от това, той трябва да бъде търсен в чужбина.
— Помислете по въпроса. Всяко предложение е добре дошло.
— А засега ще се наложи да се задействат наличните ресурси — направи равносметката Викен.
39
Нина Йебсен отвори официалния сайт на полицията, за да види дали няма съобщения, които биха могли да имат отношение към двете убийства. През почивните дни бяха регистрирани тридесет и пет съобщения и на някои от тях тя отдели по-голямо внимание. Не разполагаше с точните данни за броя на хората, обявени за издирване, след като вестниците бяха започнали да пишат за убийствата. Ставаше дума преди всичко за жени, които след няколко часа отсъствие се бяха прибирали сами вкъщи.
От всичките актуални съобщения в сайта за излезли от вкъщи и невърнали се, едно й се стори интересно, като си заслужаваше там да се изпрати патрул за събиране на по-подробна информация. Адресът бе в район "Рудельока". Бе за жена на тридесет и шест години, която не бяха виждали от втората половина на деня в петък. Бивша наркоманка, която се боцкала. Първото, което можеше да ти хрумне, бе, че тя отново се е пречупила, отново се е подхлъзнала по нанадолнището и след няколко дни щеше да се озове на болнично легло или в най-добрия случай — в хоспис. Съседката обаче, която бе съобщила за изчезването, изглежда не вярваше в такова развитие на нещата. Върнала се от разходка извън града в неделя вечерта, тя бе намерила вратата на апартамента на потърпевшата открехната, а телевизорът бил включен. Нина си записа данните на жената и продължи да чете следващите съобщения.
Бе ги прегледала почти всичките, когато звънна телефонът й. В централата бе звъннал човек — държаха го на линия — който настоявал да говори с Викен, но последният бил на съвещание. Нина им припомни, че преди да се прехвърли позвъняването към отдела по насилствени престъпления, трябва да се отсяват всички глупости. След като Викен бе интервюиран няколко пъти от вестниците и дори от телевизията и куцо и сакато искаше да говори само с него. "А какво да правим с онези, които отказват категорично да кажат нещо на някого другиго? — поиска да знае оперативният дежурен. — С онези, които твърдят, че уж имали важна информация за тези убийства?" Нина се предаде с въздишка и помоли дежурният да прехвърли разговора при нея.
— Викен? — изграчи женски глас направо в ухото й.
— Викен е на съвещание — съобщи Нина. — С кого имам честа?
— Трябва да направите нещо! — продължи жената и Нина веднага съжали за отстъпчивостта си.
— Ние през цялото време правим нещо — успокои тя звънящата. — Можете да не се съмнявате.
— Не правите онова, което трябва — настояваше жената и Нина погледна часовника си.
Щеше да даде на тази жена тридесет секунди, след което щеше да затвори.
— Нали това ще се случи отново, а вие не правите нищо — изведнъж се промени гласът, като стана по-дълбок, и звънящата заговори по-бавно. — Вие не можете да направите нищо. Това все пак ще се случи.
— Може би бихте обяснила какво имате предвид? — предложи й Нина.
— Ще ти обясня, бергенска коза такава, можеш да не се съмняваш. Имащият очи ще види. Според мене можете спокойно да вървите всичките в ада. Там ви е мястото. Няма да го спасите.
— Кого няма да спасим?
— Само един праведник има в този град и почти никой не знае кой е той всъщност. И вовеки ще се свети името му. Запиши си, козичке, че пролука в гората на норвежки е "глене" — просветление in the wilderness[51]. Те обаче го преследват него, тези убийци и крадци презрени. И ако го хванат, ще видите вие и Содом, и Гомор, и Йерусалим ще падне, и ако имате нещо в чутурите си, ще го охранявате и денем, и нощем, и twenty four seven[52]. Избраните обаче ще го последват. Аз и преди съм го следвала. Пътят стигна до крайната метростанция,крайнатаметростанция, и Господ ми е свидетел, че и по-нататък ще го последвам. Пролуката — Глене — е в гората. Времето му обаче скоро ще свърши, а вие не разбирате това.