И показа следващата снимка.
— А това е дясната ръка на Сесилия Давидсен със също такива три точки и пет на бедрото. Хилде Паулсен има четири точки на лявата ръка и по четири на бедрата.
— Сънотворно — поправи се момчето, командировано от "Майорстюа".
— Точно така — потвърди Викен, който нямаше нищо против новаците, стига млякото по устните им да бе поне малко изсъхнало. — Доктор Плотерюд е открила същото наркотично вещество, както и при другите жертви.
— Значи и с нея са се отнесли по същия начин — подметна Нурбак. — Веднъж-два пъти са я приспали, докато не са прекалили с дозата.
— Така е станало.
Викен показа следващата снимка.
— Някой е оставил за нас следа от крак върху окървавения под. Този, който го е направил, е бил с черен чорап от сто процента памук. С номер четиридесет и седми е. Експертите изследват влакънцата памук. Може и да успеят да изяснят нещо.
— И колко черни мъжки чорапи имаме в този град? поинтересува се Сиге Хелгарсон.
— Ами изясни го ти — парира Викен. — Тъкмо ще се намери работа и за тебе. Като цяло, под ноктите на загиналата е открито прилично количество частици от кожа. Надявам се, че не е драскала себе си.
Показвайки следващата снимка, той продължи:
— Ето я вратата, до която е била опряна, когато са я намерили.
Увеличи изображението и посочи.
— Пет дълбоки драскотини по дървото. Отгоре-надолу, почти до самия праг.
Намеси се новакът от "Майорстюа":
— Като че ли са направени от нокти.
— Сериозно ли го казваш!? Арве, може ли това да е направено от мечешка лапа?
— На това прилича. Лудост някаква…
— Съгласен съм — каза спокойно Викен. — Много по-голяма лудост, отколкото ни се е случвало да се сблъскваме преди.
И той изключи компютъра.
— Готов съм да се обзаложа, че съседката Мириам Гайзаускас вчера е имала гост, въпреки че тя твърди, че не е имало никого. Не би могла да е преседяла цялата вечер на две чаши вино, от които едната е със следи от червило, а по другата няма такива! Искам да получа цялата информация за станалото, каквато само успеем да съберем.
— Изглежда, че тази задача е точно за мене — самопредложи се Арве Нурбак. — Стига само да не се налага да се ходи в… къде беше, Литва ли? — добави той, усмихвайки се широко.
— А какъв ще е планът ни на оперативните мероприятия? — поинтересува се Ярле Фрьоен.
— Не се притеснявайте, господин юрист! — отвърна му снизходително Викен. — Стигаме до плана in this very moment[53]. Йебсен, ти си на ход.
Нина надникна в записките си:
— Току-що говорих с разносвача на вестници. Мехмед Фарук, на петдесет и три години, кюрд по произход. На пръв поглед документите му са в ред. Говори прилично норвежки. Записала съм си всичко, което можа да си спомни за сутрешния си маршрут от площад "Карл Бернер" нататък. Три, възможно, четири коли. Двойка, влизаща във вход на улица "Хелгесенсгат". Човек, слязъл от такси до Софиенбергския[54]парк, което е съвсем близо до местопрестъплението. Открих таксиметровия шофьор и той потвърди времето. Бе минал покрай това място час преди това и бе забелязал колоездач с прикачена детска велосипедна количка. Ще проверим това, но най-важното е, че когато е влизал във входа на сградата, в която е живеела покойната, пощальонът е срещнал някакъв мъж.
— Добра работа, Нина. Някакви особени белези?
— Възраст — между тридесет и четиридесет години. Ръст — значително над средния, добро телосложение. Облечен в тъмно или палто, или яке; коса тъмна, дълга. Било е около пет и десет. Във входа е светела лампата и разносвачът твърди, че е разгледал добре този човек.
— Времето съвпада с онова, което каза медичката, че — видите ли — около пет часа, че някой вдигнал шум във входа. Проверете по-старателно дали този разносвач на вестници има алиби през всичките онези времеви промеждутъци, които са важни за този случай.
— Като че ли се е върнал току-що от двуседмично посещение в Германия, където има роднини. Потвърдиха го и от летище "Гардермоен"[55].
— Чудесно.
— Може би някой е обърнал внимание на това — продължи Нина, — че в свидетелските показания относно Паулсен и това, с което сега си имаме работа, има очевиден общ знаменател?
— Прикачената велосипедна количка? — предположи Нурбак. — Ти спомена, че и тази сутрин са видели велосипед с такова "ремарке".
Нина му намигна:
— Виждам, че не си лапал мухите! На мене ми трябваше повече време, за да стигна до това. Решихме, че Паулсен е откарана от гората, а след това отново е откарана там и е оставена на мястото, където е намерена. Автомобил на горската пътека, където е забранено да минават коли, щеше да привлече внимание. А прикачена велосипедна детска количка — не…