— Солвейг Лундвал — представи се жената.
Той я отведе в кабинета си.
— Искали сте да говорите лично с мене — започна той.
Тя свали ръкавиците си и поставила ги върху коленете си, се зае да ги оглажда.
— Вие дадохте интервю във вестниците за тези ужасни… събития. И освен това ви видях по новините. Вие сте такъв човек, който веднага внушава доверие.
— Така, така… — произнесе Викен и се облегна на облегалката на стола си. — Задачата ни е да осигуряваме спокойствието на гражданите — винаги бе изпитвал слабост към рижи жени. — Искала сте да ми разкажете нещо за един лекар…
— За доктор Глене. Чаках до последно, но повече не мога да крия това в себе си.
Викен извади от долното чекмедже на бюрото си магнетофон, който не бе използван от няколко години:
— Нали не възразявате да записвам онова, което казвате?
— По никакъв начин, господин инспектор. Напротив, искам да го научат колкото се може повече хора.
Той се обърка леко, не разбирайки какво искаше да каже тя, но не я попита.
— Говорим за лекар на име Аксел Глене, който практикува в клиниката на улица "Бугстадвейен", нали?
— Да.
— Вие негова пациентка ли сте?
Тя отговори положително и на това.
— Та какво е онова, което според вас, трябва да знаем?
Тя се обърка, а след това заяви решително:
— Дори и не си помисляйте, че съм доносница!
Той придвижи микрофона по-близо до нея:
— Хората, които идват при нас, не са доносници, а свидетели. За да можем да вършим работата си, ние изцяло и напълно зависим от такива като вас.
Тя затвори очи и каза, натъртвайки всяка дума:
— Доктор Глене е добър лекар. Забележителен. Той обаче не е онзи, който изглежда — млъкна тя.
— Как да се разбира това?
— Той е поел на плещите си тежестта на страданията на цялото човечество.
Викен поклати глава, но си премълча.
— Той е спасил мнозина. Спаси мъжа ми от сигурна смърт.
— Мъжът ви болен ли е?
Тя промърмори нещо, което той не разбра. Стори му се, че чу "млечен ад", но не попита, опасявайки се, че след това щеше да последва историята на заболяванията на всичките членове на семейството й.
— Сигурно не съм най-съобразителният човек на света, госпожо Лундвал, но все още не мога да разбера какво сте дошли да ни кажете.
Тя продължаваше да седи със затворени очи. Той забеляза как се раздвижиха дъвкателните мускули на скулите й.
— Доктор Глене се е заел да спаси света от надигащата се катастрофа. Аз исках да го последвам, но сега вече не мисля, че е в състояние да го направи. Мисля, че той е само човек, както вие и аз.
Викен почеса тила си.
— Той е прелъстител — каза посетителката, отвори очи и се взря в него. В очите й проблесна гняв.
— Означава ли това — попита Викен, — че той е престъпил известни граници в отношенията си с пациентите си?
Тя поклати глава:
— Не, не с пациентите си. Той се познава с всякакви просяци. И с блудници.
Викен намери това определение за странно:
— "Проститутки" ли имате предвид?
— Наричайте я, както ви е угодно.
— Нея ли? За някаква конкретна жена ли говорите?
Изведнъж Солвейг Лундвал стана:
— Казах ви всичко. Ако го търсите, аз знам къде да го намеря.
Викен също стана, без да е уверен дали си заслужаваше да я помоли да седне отново.
— В момента, по принцип, не се занимаваме специално с този Глене. В това, което ми съобщихте обаче, има един-два момента, които…
— Казах всичко, което исках. Парите не ме вълнуват ни най-малко. Можете да си ги задържите.
Викен се обърка:
— Какви пари?
Солвейг Лундвал му подаде ръка и когато той, поколебал се, отвърна на ръкостискането й, изведнъж го целуна по бузата.
— Тридесетте сребърника, Каяфа[56]— прошепна в ухото му тя.
Викен се отдръпна и замига объркано, опитвайки се да разбере какво става. Посетителката му се усмихна, очите й блеснаха и той не бе успял още да се опомни, когато тя се завъртя на токчетата си и излезе от стаята.
Така и остана прав, потривайки бузата си. Едва след две минути изключи магнетофона и се отпусна на стола си, напълно объркан и ядосвайки се на себе си, че бе позволил напълно откачила според всичките признаци лелка да премине през всичките филтри и да проникне в кабинета му.