Викен го засърбя езикът да й съобщи, че човекът, на когото можело да се разчита, съвсем скоро е пренощувал в квартирата на една студентка, но реши да запази тази информация за друг път. Тя можеше да му потрябва по-късно, например, при очна ставка.
— Бих искал да ви задам въпрос относно четвъртъка преди тринадесет дни — каза той. — Мъжът ви беше ли си вкъщи следобед и през цялата вечер?
Тя се замисли:
— Всеки четвъртък следобед той се разхожда в горския парк. Ще видя дали е имал нещо специално през онази вечер.
Тя отиде до кухнята и веднага се върна с работен календар, като запрелиства страниците назад:
— Тук си е записал: "Работа с документите". След разходката си в горския парк той често остава в кабинета си, като оформя заявления за инвалидни пенсии и други подобни. Не знам нищо повече.
— Кога се върна вкъщи?
— В четвъртъците аз взимам Марлен от школата по езда. Пристигаме вкъщи около осем и половина. Май че този четвъртък Аксел още го нямаше. А защо е толкова важен точно този ден?
Викен отговори, но не веднага:
— През онази вечер е изчезнала една от убитите. Знаете ли, че тя може би е била пациентка на мъжа ви?
Вибека Глене подскочи на стола си:
— Това са просто някакви глупости! Знаете ли колко години живея с него? Двадесет и три години! Ако е замесен в нещо, щях да знам, можете да бъдете стопроцентово сигурни в това.
"Толкова сигурни, колкото и в това, че на него може да се разчита" — помисли си Викен, на устните на когото се появи ехидна усмивка.
— Ама, разбира се — каза той. — Не се съмняваме, че ние го познавате по-добре, от когото и да било другиго. Мога ли да използвам тоалетната?
Тя го поведе по коридора. Викен се обърна и махна с ръка на Нурбак да продължи работата им.
Слязоха в просторен хоп, облицован с мраморни плочки. Две от стените бяха почти изцяло от огледала. "Аха, огледалната зала" — усмихна се вътрешно Викен. Тоалетната се намираше в малкото коридорче зад ъгъла. Викен заключи вратата. Изпразнил мехура си, той си изплакна ръцете и огледа огледалното рафтче, на което имаше паста за зъби, а в чашката на стената — четки за зъби. В аптечката имаше опаковка "Парацетамол", пластир и остатъци от театрален грим за деца. Господа родителите сигурно си имаха собствен санитарен възел, заключи той и изпрати на Нурбак есемес: "Опитай се да огледаш втория санитарен възел. Той сигурно е на втория етаж".Викен не се уморяваше да повтаря на младите си колеги, че холът показва какви искат да изглеждат хората в чуждите очи, докато баните винаги издават поне нещо от живота зад фасадата.
Излизайки от тоалетната, той чу откъм открехнатата врата в другия край на коридора добре познат му звук. Надникна в стаята. На края на леглото седеше тийнейджър и опитваше акорди на електрическа китара. На пода пред него имаше малък усилвател.
— Разучаваш ли ги? — попита Викен.
Момчето не се издаде, че застаналият на прага човек го бе заварил неподготвено. То кимна едва забележимо и продължи да дрънка.
— В група ли свириш?
Още едно кимване. Момчето бе с черна коса до раменете, на външен вид — боядисана, и с халка на веждата.
— А какво свирите? — не се отказваше инспекторът.
Момчето го изгледа и в погледа му проблесна подигравка.
— Рок, блус, метал — всичко.
— Аз също свиря на китара — призна си полицаят.
— Сериозно?
Момчето не прояви кой знае какъв интерес към признанието му.
— Как се казваш?
— Том.
— Мога ли да опитам китарата ти?
Том сякаш се поколеба, но после стана. Бе върлинест, висок, колкото Викен, и слабоват, а през челото му минаваше ивица акнета. Свалил от себе си ремъка, той подаде китарата на инспектора. Бе "Гибсън Лес Пол"[57]. Самият Викен никога не бе имал толкова скъпа китара. Той прекара с благоговение пръстите си по струните. Бяха настроени много добре.
— Баща ти ли ти я подари?
— За рождения ми ден — потвърди момчето. — Купи я от Англия.
Викен изсвири няколко акорда и се вслуша как звучат. Дори и със слаб усилвател се усещаше как те завладява свиренето на тази китара красавица.
— Ех, и аз да имах такава! — въздъхна той и изсвири няколко рефрена. — А това чувал ли си го?
И засвири отново. Лицето на Том продължаваше да не изразява нищо.
— Добро е — каза той, след като Викен приключи. — Да, чувал съм го преди.
— "Блек меджик уомън"! — възкликна инспекторът.
— Т’ва нещо от Сантана[58]ли беше?
— Сантана го е откраднал от "Флийтуд Мак"[59]. А я е написал Питър Грийн
57
"Гибсън Лес Пол" — една от най-известните китари на американската фирма "Гибсън Корпорейшън", проектирана от американския джаз китарист Лес Пол (Лестър Уилям Полсфус) (1915–2009). Б. пр.
58
Сантана, Карлос Аугусто Алвес (1947) — американски рок-китарист от мексикански произход, носител на "Грами". Б. пр.
59
"Флийтуд Мак" — на английски "Fleetwood Мас". Британско-американската рок-блус група, създадена през 1967 г. Б. пр.