— Това пък защо? — попита Том.
— Мислел, че това ще го откаже от желанието да свири блус.
— Жестоко!
Викен му подаде инструмента:
— А сега — ти.
Том взе китарата и усили усилвателя. Този мотив бе непознат на Викен, но в него имаше ритъм и момчето можеше да свири — по този въпрос две мнения нямаше. Изведнъж то запя с тънък, прегракнал глас:
— I’m gonna fight ’em off… A seven nation army couldn’t hold me back[61].
Затворило очи, момчето сякаш изведнъж се бе потопило в своя собствен крехък свят, без да го е грижа, че чужд човек стоеше и го разглеждаше.
— And I’m bleeding and I’m bleeding, and I’m bleeding right before the Lord. All the words are gonna bleed from me and I will think no more[62].
Изслушал го докрай, Викен възкликна:
— Това бе супер, Том!
Момчето разбра, че той не си кривеше душата. Усмихнало се, то се обърна и остави китарата на поставката до леглото му.
— А вие свирите ли още в група? — попита то полицая, явно за да скрие притеснението си.
— Отдавна не съм свирил — призна си Викен.
— А как се казваше групата ви?
Инспекторът се усмихна:
— Наричахме се "Graveyard Dancers"[63]. И въобще, за малко да подпишем договор за записването на диск.
— Запомнящо се име — кимна Том.
Викен попита, сякаш между другото:
— А защо баща ти не си е вкъщи?
Том сви рамене:
— Вчера звънна на майка ми. Заради брат му е.
— Братът на баща ти ли?
— Йес, брат му, близнакът.
Инспекторът се постара да прикрие интереса си зад равнодушен тон:
— Значи баща ти има близнак. И как се казва?
— Бреде.
— А приличат ли си?
— Не знам. Никога не съм го виждал.
От вратата надникна Вибека Глене:
— А, ето къде сте бил!
Викен намигна на Том:
— Не можах да се сдържа да не опитам да посвиря на тази китара. Никога не съм държал в ръце такъв инструмент. Намери си албум на Питър Грийн и ще чуеш какви ги върши с "Гибсън"-а.
— Албум ли? — обърка се Том.
— Е-е-е… ти, разбира се, можеш просто да си свалиш песните от мрежата — поправи се инспекторът.
— Синът ви ми каза, че Аксел Глене имал брат близнак.
Домакинята наля кафе на всички.
— От много години не поддържат връзка. Бреде или е алкохолик, или е наркоман — не знам точно. Постоянно попада от едно медицинско заведение в друго.
— Момчето казва, че никога не го е виждало.
— То — въобще, но и аз не съм.
Веждите на Викен се повдигнаха неволно.
— От повече от двадесет години ли?
— Връзката между тях е прекъснала, още докато са били тийнейджъри. Бреде не искал да вижда повече Аксел. Завист и всичко подобно. Аксел е постигнал успех в живота, а Бреде дори и не опитал да го догони.
— Значи не знаете дали си приличат?
— Те са еднояйчни. И освен това съм виждала Бреде на детските им снимки. Невъзможно е да бъдат различени.
— Можете ли да ми покажете някакви снимки?
— Това са детски снимки, но чуйте, вие така и не ми обяснихте защо…
Жената млъкна, стана и отиде в съседната стая. Чуваше се как отваря някакви чекмеджета там. Върна се, носейки в ръце три фотоалбума:
— Заповядайте, но ще трябва да ме извините, защото нещо не съм в настроение да се отдавам на спомени заедно с вас.
— Няма нищо, моля.
Снимките бяха цветни. Цветовете бяха избледнели и се бяха покрили със златиста патина. Бяха от ходене на плаж и от празнуването на Деня на независимостта, 17 май. На снимките имаше жена със светла коса, сплетена на плитка, и мъж, значително по-стар на външен вид, който се стори познат на Викен.
— Ако не греша, това са родителите на Аксел.
Вибека Глене се наведе над масата:
— Така е. Той е по-стар с двадесет години от нея. Бил е виден деятел на Съпротивата, а след това адвокат във Върховния съд.
— Турстейн Глене? — съобрази инспекторът, ядосан, че не му бе хрумнало преди. — Значи мъжът ви е син на Турстейн Глене?
Той продължи да прелиства албума по-нататък. Задържа се по-дълго на една от страниците. Фиорд и осветени от слънцето скали.
— А къде са направени тези снимки?
Домакинята хвърли поглед на снимките:
— На вилата. Това е лятната ни къща в Ларколен. И досега почиваме там.
Викен присви очи:
— Лятна къща ли? А там има ли мазе?
— Ами, да. Господи, защо ви е да знаете и това?
Инспекторът не отговори.
— И колко отдавна имате тази къща? — поинтересува се той.
Вибека Глене се замисли:
— Принадлежи отдавна на семейството им. Там, доколкото знам, е преминало детството на Турстейн Глене. Тоест — от двадесетте или тридесетте години.
60
Грийн, Питър (Питър Алън Грийнбаум) (1946) — английски блус-рок китарист, основал групите "Флийтуд Мак" (1967) и "Peter Green Splinter Group" (1990). Б. пр.
61
I’m gonna fight ’em off… A seven nation army couldn’t hold me back (англ.) — "Ще се бия… Армията на седемте нации не може да ме спре." Думи от песента "Seven Nation Army". Б. пр.
62
And I’m bleeding and I’m bleeding, and I’m bleeding right before the Lord. All the words are gonna bleed from me and I will think no more (англ.) — "Кръвта ми изтича, цялата ми кръв изтича, кръвта ми изтича пред очите на Бог. Всичките думи ще изтекат с кръвта ми и аз повече няма да мисля." Думи от песента "Seven Nation Army". Б. пр.