— А това Аксел или Бреде е?
Викен повдигна албума, за да вижда по-добре тя.
— Аксел — заяви твърдо тя.
— А къде е Бреде тук?
Тя посочи една снимка по-надолу на същата страница.
— Ама те са съвсем еднакви — възкликна полицаят. — Дори и банските им гащета са еднакви! Как можете да сте сигурна?
— Мъжът ми ми е показал кой кой е тук.
Викен разлисти по-нататък. Бащата, майката и единият от близнаците.
— А няма ли снимки, на които да са заедно? — учуди се той.
— Тоест как така?
— Снимки на близнаците. С лопата да ги ринеш, но няма нито една, на която да са и двамата.
Жената, изглежда, се обърка:
— А какво значение може да има това?
— Да, наистина. Сигурно е никакво. А с кого сте говорила за Бреде?
— С кого съм говорила ли? Ами, по принцип, само с Аксел.
— Искате да кажете, че никога не сте чували родителите му или някой друг от роднините им да е казвал нещо за другия близнак?
— Бреде е отпратен от дома им, когато е бил на петнадесет години. Според думите на мъжа ми, станало непоносимо да се живее с него под един покрив. Не се подчинявал на никого. В семейството на Аксел никога не се говорело за това, защото Бреде бил и си остава табу. Мъжът ми дори ми забрани да споменавам името му в присъствието на други хора.
— И какво, родителите изгонили от дома си своя петнадесетгодишен син и повече не искали да го виждат?
— Семейството на Аксел не е съвсем обикновено — постави ударението върху думата "съвсем" Вибека Глене. — Не може да се каже, че бяха любвеобилни и задушевни хора. Не ми се е случвало да стана свидетелка на това Астрид, свекърва ми, да е проявила загриженост за някого другиго, освен за себе си. А старият Турстейн бе просто божество. Далечно и строго — помислила малко, тя добави: — Аксел не говори за това, но забелязвам, че и досега не го напускат мислите за брат му. Когато ми звънна вчера, той намекна, че трябвало да го намери. Това сигурно е свързано със случилото се, при което са изгонили Бреде от дома си.
— И какво се е случило тогава?
Тя се облегна на облегалката на стола и кръстоса крака. Не бе успяла да започне разказа си, когато Нурбак стана:
— Извинете, но трябва да отида до тоалетната. Не, седете си, сам ще я намеря.
48
— Успя ли да разбереш нещо, посещавайки тоалетната? — попита Викен, след като се качиха в колата.
Нурбак излизаше през портата на пътя.
— Като цяло, там имат същото, каквото и всички останали — каза той. — Нали не ти трябват наименованията на различните видове шампоани, лакове за коса и кремове за лице?
— Защо не? Няма да се откажа от добър съвет — парира инспекторът. — А как е с лекарствата?
— "Парацетамол", "Ибупрофен" и други подобни. И още нещо, с каквото не съм си имал работа преди. Ще проверя, като се върнем.
— Дай им на лекарите да те тъпчат с всякаква химия по повод и без повод — изръмжа Викен. — Когато обаче се отнася до тяхното домочадие, не са толкова щедри. Каза, чекато цялобило, както при всички останали?
— Е, сигурно не всички държат в спалнята си, в най-отдалечения ъгъл на гардероба, белезници.
— Белезници ли?… И то в спалнята?
— Обърках се от всичките тези врати и попогрешкавлязох не където трябваше.
— Нищо не си ми казвал за това, Арве — ухили се Викен.
Именно той бе научил младшия инспектор да използва думата "погрешка". Неведнъж тя бе отървавала него самия.
— Аксел Глене като че ли е имал брат близнак — каза инспекторът след известно време.
— Какво означава "като че ли"?
Викен започна да си подпява мелодия. Дори заядливите фенове на "Ролинг Стоунс" трудно щяха да разпознаят в нея "Under My Thumb"[64].
— Спомням си добре един случай, който разплитахме в Манчестър, докато работех там. Един мъж нападаше хората, клъцваше ги с нож и им взимаше кредитните карти, документите и други подобни. Той докладва за неизвестния престъпник, но успя да го опише много подробно.
Продължи да си напява и може би това бе същата песен. Нурбак го изгледа отстрани:
— Решихте ли случая?
— Йес, сър. Описанието подхождаше толкова много на пострадалия, че на някакъв голям ум му хрумна да проверим за какво става дума. Тогава стана ясно всичко.
— Порязал се е и е откраднал собствените си документи?
— Exactly[65]. Нямаше обаче никаква възможност това да бъде доказано. Все още е напълно убеден, че е бил подложен на нападение, ако само мозъчните вампири не са оправили тиквата му. А сега чуй защо реших да ти разкажа тази история. Представи си мъж на четиридесет и три години. Той има брат близнак, когото никой от близките му никога не е виждал очи в очи.