— Нали обаче брат му го мрази?
— Дори и да е така. Нали обаче няма нито една снимка, на която да са двамата заедно?
— Почти всичко на този свят се ръководи от случайността.
Викен пъхна ръка в джоба си.
— Не ме разбирай погрешно, Арве. Аз не съм от онези, които обичат да се почесват с лявата ръка по дясното ухо. Най-добрите отговори винаги са и най-простите. Цялата тази история с близнаците обаче…
— И какво, просто са го изхвърлили от дома си ли? Пропуснах тази част от историята.
Викен извади кутийка с хапчета и изсипа две на дланта си.
— Киселини — обясни той. — Бананите също помагат, но не мога да влача навсякъде със себе си банани като гладна маймуна.
Ако се съди по онова, което се говори за тях, семейство Глене не са били най-благоприятното обкръжение за подрастващи деца. Но всяка коза за свой крак. За бащата, разбира се, си чувал. Той е един от ръководителите на Съпротивата в Норвегия, след което дълги години е на ключови позиции във Върховния съд. Колко години са минали от войната, а там все още го наричат "полковник". А майката, по думите на Вибека Глене, е била капризна и егоистична дамичка. От друга страна обаче едва ли снахата може да е обективна.
И ето още какво: Старата госпожа Глене не е искала да има деца. И когато изведнъж се е сдобила с две, поне едното от тях е било излишно. По-зле е било за онзи близнак, който си пати в съответствие със старозаветните принципи. И разбира се, когато той пораснал, се превърнал в чудовище, тероризиращо всички наоколо. Добрият близнак Аксел се опитвал винаги да го защитава — все още преразказвам разказа на младата госпожа Глене — но през лятото, когато станали на петнадесет години, всичко се объркало.
Той пъхна хапчетата в устата си, глътна ги с глътка вода и направи гримаса:
— Със сигурност дори течността за чистачките не е толкова гадна.
— Какво се е объркало при тях през онова лято?
Викен сдъвка и глътна ментов бонбон. Виждаше се, че Нурбак се бе заинтересувал от историята на близнаците.
— Вибека Глене каза, че по онова време старият Турстейн имал куче — продължи инспекторът. — И този пес получавал повече любов и грижи, отколкото жената и децата, взети заедно. Няма да се учудя, ако е било така. Имах късмета да се срещна няколко пъти с полковник Глене, преди да се пенсионира. Оказа се, че слуховете, които стигаха до мене, съвсем не са преувеличени. С такъв като него шега не бива, както се казва.
Викен погледна през стъклото — от двете страни на пътя се простираха полета, а на фона на ясното вечерно небе в далечината се очертаваше горичка.
— Колко е хубаво тук, сред природата! — въздъхна той.
— Та какво станало с кученцето? — напомни му Нурбак.
— Искаш да чуеш края на приказката ли? Казано накратко, псето докопало Бреде и е съвсем разбираемо защо. Той пък го застрелял с един от пистолетите на полковника. Аксел молел и се застъпвал за него, твърди жена му, но нямало пощада за брат му и хлапакът бил изпратен на място, което в добрите стари времена се наричало "поправителен дом". Така и не го върнали вкъщи.
Превалиха едно хълмче. От другата страна край пътя имаше няколко букета, до които някой бе запалил свещ.
— Място на катастрофа — предположи младшият инспектор. — Този участък от пътя има лоша слава.
Викен пропусна думите му покрай ушите си:
— Моят скромен мисловен експеримент се състои в следното: Представи си, че този близнак не просто е изгонен от семейството. Представи си, че никога не го е имало!
— Е, това би трябвало да се провери много лесно — парира Нурбак.
— Очевидно е така. Сигурно е достатъчно да се потърси в Държавния регистър на населението, дори и той да си е сменил по някое време името.
— А ако се попита майката? Тя, струва ми се, е все още жива?
— Тя като че ли е с маразъм[66]. Седи и кудкудяка в най-скъпия пансион.
Нурбак замълча, обмисляйки чутото.
— Тези три убийства, по които работим, не приличат на нищо, с което съм се сблъсквал — каза Викен. — Ако поискаме, можем да привлечем специалист по съставяне на психологически профили. Няма да навреди обаче и сами да помислим за психологията. И съвсем не е задължително така наречените експерти да ни висят над главите. Спомняш ли си профила на престъпника, който съставих след първите две убийства? Високообразован мъж с добре платена работа; баща на семейство с раздвоение на личността; човек, който в детските си години е бил тормозен от майка, лишена от майчини чувства. Когато си имаш работа със сериен престъпник, трябва задължително да си изясниш отношенията му със собствената му майка. Винаги се оказва, че там е заровено кучето…
66
Маразъм — общо отпадане на телесни и духовни сили поради старост или поради хроническа болест. Б. пр.