— Все още ли си тук, Аксел? — възкликна тя. — Съвсем си се вманиачил.
Той се усмихна тъжно:
— Не се притеснявай, Рита. Няма да се преместя напълно при тебе.
— Нямах това предвид. Звънна ли на полицията?
Той не отговори.
— Боже мой, Аксел! Та те те търсят навсякъде! Когато дойдоха при нас в клиниката, трябваше да ги лъжа като дърт циганин. По-точно като дърта циганка всъщност.
И тя можеше да си има проблеми заради него.
— Нямаш никакви причини да се криеш. Какво ти е станало? — седна във фотьойла тя. — Всичко това заради студентката Мириам ли е?
Той се облегна на облегалката на дивана:
— Не очаквам да го разбереш, Рита. Аз самият не го разбирам. Зарязах Бие и децата и останах да преспя при студентка, която е по-млада от мене със седемнадесет години. Натъкнах се на тяло на убита жена и избягах. Почти цялата нощ бродих из "Нурмарк" и изплаших стар просяк до смърт.
Рита се наведе към него и го докосна по ръката:
— Прилича на тежък случай на криза на средната възраст. Може би си струва, преди да е станало късно, да събереш останките от онова, което все още не си успял да загубиш съвсем.
Той не можеше да не се усмихне, усещайки, че поне за миг почвата под краката му престана да му се измъква. "Време е най-сетне да взема някакво решение. Съмненията разяждат душата ми. Никога не ми е било свойствено да преценявам "за" и "против" — помисли си той. — Напротив, винаги съм се стремял напред, действал съм бързо."
— Права си, Рита. Вече е време да въведа ред в нещата си. Ще отида в полицията, но преди това трябва да направя още едно нещо.
Бе видно, че много й се искаше да знае какво бе това нещо, но той не й даде възможност да го попита.
50
Нина Йебсен пъхна в устата си никотинова дъвка и се опита още веднъж да влезе в сайта на Държавния регистър на населението. Не се получи нищо, сървърът бе излязъл от строй и тя вдигна слушалката, за да звънне на Викен, но веднага се сети, че той бе на съвещание. Помисли си дали не си струваше да отложи търсенето, но й хрумна по-добра идея. Върнала се от Несоден, инспекторът бе надникнал мимоходом при нея. Рядко го бе виждала толкова доволен. За втори път той я похвали, че е успяла да разбере, че Аксел Глене е бил в квартирата на студентката по медицина в "Рудельока". Нина нямаше нищо против похвалите на Викен и вдъхновена от тях, тя се зае с още по-голямо старание да търси близнака, въпреки че Държавният регистър на населението се бе оказал недостъпен. Дори когато Викен се заяждаше с всички, тя се стремеше да постига най-добрите резултати. Съвсем не всички реагираха по този начин. Маниерите на Викен например оказваха обратното въздействие на Сиге Хелгарсон, който се захващаше за работа с нежелание, не проявяваше никаква инициатива и се стараеше по-малко да вникне в ситуацията.
Тя позвъни в Централната болница. Разбра, че за получаването на сведения от родилното отделение било необходимо разрешение от завеждащия отделението, дори и ако ставало дума за събития с четиридесетгодишна давност. Работният ден на завеждащия бе приключил, той си бе отишъл и се налагаше да отложи всичко за утре. Нина погледна към купчината документи на бюрото си и премисли различни варианти. Викен твърдеше, че Глене бил роден в Осло, но не знаеше къде по-точно. Тя можеше да опита късмета си и в други болници, но реши, че и там щяха да са налице същите правила за достъп до записите за пациентите. Реши, че можеше да се изчака с брата близнак на Аксел Глене. "Ако има такъв" — както бе подчертал Викен с онази своя усмивка, заради която веднага заприличваше на млад хулиган.
Трудно беше да се повярва, че такъв човек като Аксел Глене — успял лекар и баща на три деца, си бе измислил брат близнак и бе убедил близките си, че онзи скитал някъде в неизвестност. И още по-измислено звучеше, че това би могло да има някакво отношение към убийствата на трите жени. Това, че Викен изпитваше слабост към психологичните тънкости, не бе новина. По негова препоръка, тя бе прочела книгите на Джон Дъглас[67]и на други автори, занимаващи се с психологическите профили на убийците. И изглеждаше, че и досега той поддържаше връзка с един от експертите, с които се бе запознал по времето на работата си в Манчестър. Съвсем наскоро той им бе прочел кратка лекция през обедната почивка относно раздвоението на личността. Мнението му за норвежките психолози и психиатри, които изказваха възгледите си по тази тема, обаче не бе високо: "Цялата тази пасмина са само всезнайковци и мошеници".
Нина вече бе успяла да събере доста сведения за Аксел Глене и семейството му. Жена му, Вибека Фриск Глене, която всички наричаха Бие, бе театровед и историк по изкуството по образование. През осемдесетте и деветдесетте години бе работила като редактор в норвежкото издание " Анаис"