Выбрать главу

Първо трябва да се уверя напълно в това. Не мога да понеса мисълта, че ще се срамувам през целия си останал живот от това. И без това му причиних вече толкова злини… Ако греша, това може да съсипе напълно живота му… Първо трябва да чуя какво има да ми каже. Трябва да му дам шанс да ми обясни. Може ли да дойда отново при вас утре? Или в петък?

— Най-скъпа Мириам, ти можеш да идваш, когато пожелаеш.

Тя го хвана отново за ръката:

— Не знам какво щях да правя, ако ви нямаше!

Отец Раймонд усети как по цялото му тяло се разлива топлина.

— Трябва обаче да ми обещаете, че няма да кажете на никого за това.

Той се слиса:

— Аз съм се заклел да пазя тайната на изповедта, Мириам, и ти го знаеш много добре. Ако обаче дори и за секунда ти се стори, че си в опасност…

Тя пусна ръката му.

— Не знам дали трябва да те пусна — протестира той. — Докато не науча за какво става дума…

Тя се опита да се усмихне:

— Скъпи отче, да не се каните да ме затворите в манастира "Света Екатерина" заедно с монахините?

На отец Раймонд му се наложи да се откаже от мисълта да допише лекцията си. След като момичето си бе отишло, той седя още дълго и слушаше как дъждът барабанеше по стъклото. Пасторът не се съмняваше, че тя щеше да направи онова, което бе казала. Той бе свързан с клетва, но в случаите, когато нещо можеше да заплашва живота и здравето на човек, той можеше да я престъпи. Отец Раймонд реши да отиде при настоятеля и да обсъди всичко с него.

52

Викен премести погледа си върху главния юрист на полицията — Ярле Фрьоен. Темето му, неравномерно осеяно с лунички, бе обкръжено от редки рижави косми. Можеше да се помисли, че бе стоял под подвижната стълба на неумел бояджия. Кафяви петънца покриваха и бледото му лице, сякаш слепено от тесто, което така и не се втвърдяваше и продължаваше постепенно да бухва.

Викен се наслаждаваше на усещането за контрол над ситуацията и въобще не го дразнеше неочакваното упорство на Фрьоен, което по-скоро го амбицираше. Дори не му трябваше да погледне към началничката на отдела Финкенхаген, за да разбере мнението й, така че резултатът от срещата бе предрешен.

— Най-главното е сега да не се горещим — възрази Фрьоен и Викен, съгласявайки се, му се усмихна, защото, какво да се правеше, такава бе уж работата на полицейския юрист — да се съмнява постоянно дали имат достатъчно основания за задържане. — Тук съм си отбелязал, че се забелязва, макар и слаба, връзка на този Глене с всичките жертви, което само по себе си е основание да се замислим. Обърнах внимание на това, че е напуснал бързо мястото, където е била намерена загиналата Елвестран. Може би това не е толкова странно, защото нали не би му се искало да бъде заварен със свалени гащи, ако мога така да се изразя — изхихика Фрьоен, зарадвал се на собственото си остроумие. — И освен това съм си отбелязал, че не се е мяркал тук, въпреки всичките предприети от полицията усилия да установи контакт с него. От неделята не се е появявал и в дома си. Всичко това е наистина странно и не мога да не се съглася с вас, Викен. Вие обаче наистина ли смятате, че всичко това е достатъчно за прилагането на такава мярка като предварителния арест? Аз пък ще ви кажа какво ще ви питат в съда. Точка първа: Има ли поне някаква миниатюрна материална улика, която да свързва обвиняемия с този случай? Точка втора: Какъв, по дяволите, е бил мотивът му?

Викен го остави да си говори, колкото си иска, без да стига до възражения, които само щяха да налеят вода във воденицата на главния юрист. Понеже и всички останали мълчаха, той все пак попита:

— Има ли още нещо?

Инспекторът се постара въпросът му да прозвучи по-скоро като предложение да се изкаже, а не като саркастичен коментар, и погледна към Финкенхаген, въпреки че въпросът не бе към нея.

— Не ми е работата да ви уча на Процесуалния кодекс — каза той на Фрьоен, който също бе млъкнал. И понеже с ласкателство не можеше да се провали работата, Викен го включи в следващата си реплика: — Много съм доволен, че ти си в отбора ни, Ярле. По-спокойно се работи със сигурни хора, които си разбират от работата си и които нямат проблеми с отделянето на зърното от плявата. Ако ние се заинатим, както трябва, и успеем да го намерим тази вечер, то ние, може да се каже, ще имаме на разположение цяло денонощие, преди да ни се наложи да получим нареждане за предварителен арест. Това е достатъчно много време, за да претърсим всеки милиметър в кабинета му, в двете коли, във вилата му заедно с гаража и плевните, във вилата им в Ларколен и you name it[69]. Що се отнася до материалните улики, можеш да бъдеш сигурен, че утре по това време ще ги имаме. Както знаеш, по жертвите бе намерен генетичен материал. Най-интересното бе намерено под ноктите на Анита Елвестран. Току-що говорих с патологоанатомите. Те имат предварителни резултати от ДНК-теста на този материал. Доктор Плотерюд каза, че това било много интересно.

вернуться

69

You name it (англ.) — тук: Където още си искаме. Б. пр.