Той обърна глава, за да може да диша, и получи удар в челюстта. Чу друг глас, разнасящ се някъде от далече:
— Заподозреният е задържан на метростанция "Национален театър". Всичко е под контрол.
И отговорът от трещящия предавател:
— Самоличността му установена ли е?
— Шофьорска книжка и кредитна карта "Visa". Той е.
Аксел не можеше да каже колко дълго бе лежал на пода — пет или десет минути. Останалите пътници бяха помолени да слязат. Най-сетне натискът върху тила му отслабна.
— Стани!
Той се надигна, а от устата му се процеждаше кръв. Забеляза пистолета на единия от полицаите. "Аз какво? Толкова ли съм опасен?" — прониза го мисълта.
До фонтана на улицата ги чакаше кола. Поведоха Аксел до нея. След като бяха изминали половината път през малкия площад, точно пред Аксел изскочи някаква фигура с фотоапарат. Светкавицата проряза полумрака и го разпръсна напълно. Два пъти, три пъти, докато не го набутаха в колата.
По времето, когато бе студент, Аксел бе печелил доста добре през почивните дни, правейки тестове за наличие на алкохол в кръвта на шофьори. Знаеше добре как изглеждаше една килия, но никога не му се бе случвало да се озове в такава със заключена врата. Той седна, опрял глава на стената, и изпъна краката си напред. Болката пулсираше от тила му към рамото му и се разпростираше по гръдния кош. Изглежда, че имаше счупено, най-малкото, едно ребро. Дясното му око бе подпухнало, от устата му все още сълзеше кръв и един от кучешките му зъби се клатеше.
От съседната килия се разнасяха странни звуци. Там седеше мъж, който, ако се съдеше по всичко, бе на години и доста пиян. Той не преставаше да си дере гърлото с откъси от два норвежки шлагера: "Ако свети слънце в твоето сър-р-р-рце, целият свят ще е твой… Когато цъфтят кесте-е-е-ените по булевард "Бюгдьой"[72]. Добре, че до него се бе озовал този веселяк. Аксел си представяше как изглеждаше, при какви обстоятелства бе научил тези безгрижни песнички и за какво бе задържан мъжът. И по този начин не даваше ход на други мисли.
В някакъв момент обаче, преди час, а може би и два, бяха отвели чичкото. Бяха, разбира се, взели часовника на Аксел, както и мобилния му телефон, бележника му, колана му и обувките му. Сега в съседните килии бе тихо и той бе останал насаме с мислите си сред тези стени под ярката светлина на неоновите лампи. И с тези мисли щеше да му се наложи да продължи да живее по-нататък, всяка минута от оставащия му живот. В паметта му изплува строфа от друга песен, която често се разнасяше от стаята на сина му: "All the words are gonna bleed from me and I will think no more". Веднъж Бие му бе показала в едно списание снимка на будистки монах, слизащ по склон, обраснал с дървета със златисти и червени листа, като през клоните се лееше светлина. Под снимката пишеше: "Нито една мисъл не помрачава този път". Монахът обаче се бе озовал там не защото бе прогонил мислите си. Би трябвало да е проникнат толкова дълбоко от тях, че външно не се забелязваше никаква следа от тях. Аксел си спомни как обикновено си представяше собствената си старост — да се разходи покрай брега; да поседи на камък, взирайки се в морската далечина; бавно да продължи нататък. Усещането, че всичко се е случило, всичко е направено и остава само едното очакване. Седнал сега в единичната камера и гледайки стената, той разбираше, че никога нямаше да попадне на онзи бряг.
54
Дългата стая, в която го отведоха, изглежда бе разположена в средата на сградата, защото нямаше прозорци и бе осветена от луминесцентни лампи на тавана. Стените й бяха сиви и всичко в нея — също. Над вратата висеше видеокамера и Аксел разбра, че разпитът му щеше да бъде заснет с видеоапаратура и че може би някой ще следи хода му на екран.
До далечната стена имаше маса, а около нея — три стола. Позна веднага онези, които седяха там. Бяха двамата полицаи, които бяха взимали показанията му само преди седмица.
Онзи, който бе по-млад, стана. Той бе приблизително еднакъв на ръст с Алекс, як, с тъмни очи под светлия перчем.
— Седнете, Аксел — посочи той свободния стол.
Аксел веднага разбра, че младшият инспектор се бе обърнал нарочно с малкото му име към него. И все пак този човек предизвикваше симпатии и арестантът почувства облекчение от това, че той щеше да присъства на разпита.
— Както сигурно си спомняте, фамилията ми е Нурбак. А това е все същият инспектор Викен.
Инспекторът хвърли студен поглед на Аксел.
Нурбак каза:
— Взехме решение да ви предявим обвинение в убийството на три лица — Хилде Софи Паулсен, Сесилия Давидсен и Анита Елвестран. Съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс това ви дава определени права. В частност, имате право да се запознаете с всичките документи по този случай. Не по-късно от двадесет и четири часа трябва да ви бъде назначен адвокат, който вие можете да си изберете сам или ние можем да ви го предложим. Имате правото този адвокат да присъства на всичките разпити, но за да стигне дотук, на него ще му трябва известно време. Поради това ние предлагаме да започнем колкото се може по-скоро. Така ще можем да съкратим времето на пребиваването ви в единична килия. Не е особено приятно да се прекара цяла нощ в такава.
72
"Ако свети слънце в твоето сър-р-р-рце, целият свят ще е твой… Когато цъфтят кесте-е-е-ените по булевард "Бюгдьой" — хитове на попизпълнителите Сьолва Ванг (1959) и Йенс Бук-Йенсен (1950). Б. пр.