Выбрать главу
35 по време на атаката.)

Черния котел очакваше войниците да преминат с конете си по брода на Уошита, но те устремно изскачаха от мъглата от всичките четири посоки. Как би могъл сам да посрещне четири атакуващи колони и да говори за мир! Сенд Крийк се повтаряше. Той посегна за ръката на жена си, вдигна я зад себе си и шибна мустанга си, за да го накара да препусне в галоп. Жена му бе преживяла Сенд Крийк заедно с него. Сега като хора, измъчвани от един и същ кошмарен сън, те отново бягаха пред свирещите куршуми.

Бяха почти до брода, когато Черния котел видя атакуващите кавалеристи в тежките сини шинели и кожени шапки. Той забави мустанга си и вдигна ръка, в знак на мир. Един куршум прогори стомаха му и мустангът му се отклони от посоката си. Друг куршум го прониза в гърба и той се свлече в снега на брега на реката. Няколко куршума улучиха жена му и я свалиха до него, а мустангът избяга. Кавалеристите прецапаха брода и преминаха право върху Черния котел и жена му, като опръскаха с кал труповете им.

Заповедта на Шеридан до Къстър бе недвусмислена: „Да се придвижи на юг по посока на Антилоуп Хилс, оттам към река Уошита, предполагаемото зимно седалище на враждебните племена; да унищожи техните села и мустанги, да убие или обеси всички воини и да доведе в плен всички жени и деца“.

За минути войниците на Къстър разрушиха селото на Черния котел; за същото време те унищожиха с пушечен огън неколкостотин мустанга в ограденото за тях пасище.

Да убият или обесят всички воини означаваше да ги отделят от старците, жените и децата. А това бе твърде бавна и опасна работа за кавалеристите; те откриха, че е много по-ефикасно и безопасно да убиват безразборно. Избиха 103 шайени, само единадесет от които бяха воини. Пленени бяха 53 жени и деца.

Междувременно ехото от стрелбата се чу надолу по долината и доведе рояк арапахи от близкото им село. Те се присъединиха към шайените в ариергардното сражение. Отряд арапахи обкръжи един взвод преследвачи от деветнадесет войници под командуването на майор Джоуъл Елиът и ги уби всичките. Около обяд кайовите и команчите пристигнаха от отдалечените места надолу по реката. Когато Къстър видя увеличаващия се брой воини по близките хълмове, той събра пленниците си и без да търси липсващия майор Елиът, тръгна обратно на север във форсиран марш към временната си база при Кемп Съплай на река Канейдиън.

В Кемп Съплай генерал Шеридън с нетърпение очакваше новини за победата на Къстър. Когато му съобщиха, че кавалерийският полк се завръща, той заповяда целият гарнизон да излезе навън за тържествен парад. С триумфално гърмящ оркестър победителите маршируваха към лагера, размахвайки скалповете на Черния котел и другите мъртви „диваци“, а Шеридан публично поздрави Къстър за „храбра и достойна служба“.

В официалния си доклад за победата над „дивите касапи“ и „дивашките банди жестоки мародери“ генерал Шеридан изразява радостта си, че е изтрил от лицето на земята стария Черен котел „… едно изхабено и безполезно старо нищожество.“ След това той заявява, че преди началото на бойната операция бил обещал на Черния котел закрила, ако се яви във форта. „Той отказа — лъже Шеридан — и бе убит в сражението.“

Високия вожд Уинкуп, който в знак на протест срещу политиката на Шеридан вече си бе подал оставката, беше далеч във Филаделфия, когато научи за смъртта на Черния котел. Уинкуп отправи обвинението, че старият му приятел е бил предаден и е „срещнал смъртта си от ръцете на белите хора, на които той толкова често и с фатални за него последици се доверяваше и които триумфално съобщиха, че скалпът му е в ръцете им“. Други бели хора, които познаваха и обичаха Черния котел, също осъдиха военната политика на Шеридан, но той ги пренебрегна като „добрички и набожни църковници… помощници и подстрекатели на диваците, които безмилостно убиват мъже, жени и деца“.

Великия воин Шърман обаче подкрепи Шеридан и му заповяда да продължи да убива враждебните индианци и мустангите им, но в същото време го посъветва да настани приятелски настроените индианци в лагери, където да могат да бъдат хранени и превъзпитавани чрез културата на белия човек.

В отговор на това Шеридан и Къстър се установиха във форт Коб и оттам изпратиха вестоносци до четирите племена в областта, като ги предупредиха да се явят и сключат мир, защото в противен случай ще бъдат изловени и избити. Самият Къстър тръгна да търси дружелюбни индианци. За тази бойна операция той привлече една от най-привлекателните млади жени измежду шайенските пленнички. Тя бе включена като преводачка, макар че не знаеше английски.

Останалите живи от отряда на Черния котел започнаха да пристигат във форт Коб в края на декември. Те трябваше да дойдат пеша, защото Къстър беше избил мустангите им. Формално водач на племето сега бе Малкото наметало и когато го заведоха на среща с Шеридан, той каза на приличащия на мечка войнишки вожд, че племето му гладува. Къстър беше изгорил зимния му запас месо; те не можеха да намерят бизони по Уошита; бяха изяли всичките си кучета.

Шеридан отговори, че шайените ще бъдат хранени, ако всички се явят във форт Коб и се предадат безусловно. „Не можете да сключите мир сега и да започнете отново да убивате белите през пролетта — добави Шеридан. — Ако не желаете да сключите пълен мир, можете да се върнете обратно и ще решим всичко с бой.“

Малкото наметало знаеше, че може да даде само един отговор: „Вие ще кажете какво трябва да правим.“

Жълтата мечка от арапахите също се съгласи да доведе хората си във форт Коб. Няколко дни по-късно Тосави доведе първия отряд команчи, който се предаде. Когато го представиха на Шеридан, очите на Тосави светнаха. Той каза името си и добави две думи на развален английски: „Тосави, добър индианец.“ И тогава генерал Шеридан произнесе безсмъртните си думи:

„Единствените добри индианци, които някога съм виждал, са мъртвите.“

Лейтенант Чарлз Нордстръм, който присъствуваше, запомни думите и ги разпространяваше, докато с течение на времето те се превърнаха в американския афоризъм: „Само мъртвият индианец е добър индианец.“

wounded_knee_p1014.jpg

През тази зима шайените, арапахите и някои команчи и кайови живяха от подаянията на белите хора във форт Коб. През пролетта на 1869 г. правителството на Съединените щати реши да събере команчите и кайовите около форт Сил, докато шайените и арапахите получиха резерват около Кемп Съплай. Някои от отрядите воини кучета бяха останали далеч на север в лагерите си на Рипъбликън; други, под командуването на Високия бик, бяха дошли на юг за прехрана и закрила.

Докато шайените се придвижваха нагоре по Уошита от форт Коб до Кемп Съплай, Малкото наметало се спречка с Високия бик и обвини него и младежите му, че са причинили голяма част от сблъскванията с войниците. Вождът на воините кучета на свой ред обвини Малкото наметало, че е слаб като Черния котел и се огъва пред белите. Високия бик заяви, че няма да се засели в границите на бедния резерват, определен за шайените под Арканзас. Шайените винаги са били свободен народ — каза той. — Какво право имат белите да им нареждат къде да живеят? Те трябва да останат свободни или да умрат.

Малкото наметало сърдито заповяда на Високия бик и неговите воини кучета да напуснат завинаги шайенския резерват. Иначе той ще се присъедини към белите и ще ги прогони. Високия бик отговори гордо, че ще поведе хората си на север и ще се присъедини към северните шайени, които заедно със сиуксите на Червения облак прогониха белите от земите край река Паудър.

И тъй, както стана и след Сенд Крийк, южните шайени се разделиха отново. Почти двеста воини кучета и семействата им се запътиха на север с Високия бик. През май, Луната, когато мустангите линеят, те се съединиха с отрядите, останали през зимата на Рипъбликън. Докато се подготвяха за дългия и опасен преход към земите край Паудър, Шеридан изпрати един кавалерийски отряд под командуването на генерал Юджийн Кар, за да ги издири и унищожи. Войниците на Кар откриха лагера на воините кучета и го нападнаха така стремително, както Къстър беше атакувал селото на Черния котел. Този път обаче група воини пожертваха живота си в една битка, докато прикриваха жените и децата си, и така успяха да ги спасят от плен.

вернуться

35

„Гери Оуен“ — ирландска песен, изпълнявана често при церемонии в Седми кавалерийски полк на американската армия (бел.прев.)