Като се разпръснаха на малки групи, индианците се измъкнаха от преследващите ги отряди на Кар. След няколко дни Високия бик отново събра воините си и ги поведе на отмъстителен набег по Смоуки Хил. Те изтръгнаха две мили релси по омразната железопътна линия и нападаха малките поселища. Индианците убиваха така безмилостно, както войниците бяха убивали техните хора. Като си спомни, че Къстър беше взел в плен шайенски жени, Високия бик отведе две бели жени, останали живи в една ферма. И двете бяха преселнички от Германия (Мария Вайхел и Сузана Алердице) и никой от шайените не разбираше и дума от това, което те казваха. Тези бели жени създаваха неприятности, но Високия бик настояваше да ги вземат в плен и да се отнасят с тях така, както сините куртки се отнесоха с шайенските жени.
За да избягат от кавалеристите, които сега ги търсеха навсякъде, Високия бик и хората му трябваше да сменят лагерите си да се местят постоянно. Постепенно те се придвижиха на запад през Небраска в Колорадо. Настъпи юли, преди Високия бик да успее да събере отряда си в Съмит Спрингс, където се надяваше да прекоси Плат. Реката беше придошла и те трябваше да направят временен лагер. Високия бик изпрати няколко младежи, за да означат с пръчки мястото за прекосяване на водите. Това беше през Луната на зрелите череши и денят беше много горещ. Повечето шайени почиваха в сенките на вигвамите си.
Този ден разузнавачите пони на майор Франк Норт случайно откриха следите на бягащите шайени. (Тези пони бяха същите наемници, които преди четири години навлязоха в земите по река Паудър с генерал Конър и бяха прогонени оттам от воините на Червения облак.) Почти без предупреждение поните и сините куртки на генерал Кар нападнаха лагера на Високия бик. Те идваха от изток, и от запад, така че единствената посока за отстъпление на шайените бе на юг. Мустангите препускаха във всички страни, мъжете се опитваха да ги уловят, а жените и децата бягаха.
Повечето не успяха да избягат. Високия бик и около двадесет души се скриха в един дол. С тях бяха жена му и детето му и двете пленнички германки. Когато наемниците пони и войниците нападнаха лагера, дузина воини загинаха, защитавайки пътя към дола.
Високия бик взе брадвичката си и издълба дупки в склона на дола, за да може да се катери до върха му и да стреля по нападателите. Той гръмна веднъж, след това залегна и когато се изправи да стреля повторно, един куршум проби черепа му.
През следващите няколко минути поните и войниците овладяха дола. Всички шайени, с изключение на жената и детето на Високия бик, бяха убити. Стреляха и по двете германки, но едната остана жива. Белите хора казваха, че Високия бик е стрелял по белите жени, но индианците не повярваха, че той би изразходвал куршумите си толкова глупаво.
Римския нос бе мъртъв; Черния котел бе мъртъв; Високия бик бе мъртъв. Сега всички те бяха добри индианци. Като антилопите и бизоните, редиците на гордите шайени оредяваха до пълното им изчезване.
Глава осма
Възходът и падението на Донехогава
1869 г.
4 март. Юлисис Грант встъпва в длъжност като президент. 10 май. Железопътните линии Юниън Пасифик и Сентръл Пасифик се съединяват в Промонтъри Пойнт, с което се създава първата трансконтинентална железопътна линия. 13 септември. Джей Гулд и Джеймс Фиск36 се опитват да завладеят пазара на златото. 24 септември. Правителството прави дъмпинг на пазара на златото, за да свали цената му. „Черният петък“ довежда до финансово разоряване на дребните спекуланти. 24 ноември. Учредява се Американският съюз на суфражетките. 10 декември. Уайоминг приема закон за даване на жените право на глас и на заемане на изборни длъжности. 30 декември. Във Филаделфия се основава организацията „Рицари на труда“.37 Марк Твен издава „Американци в чужбина“.
1870 г.
10 януари. Джон Д. Рокфелер образува Стандарт Ойл Къмпани, за да монополизира нефтодобивната промишленост. 15 февруари. Строителството на железопътната линия Нордърн Пасифик започва в Минесота. Юни. Населението на Съединените щати достига 38 558 371 души. 18 юли. В Рим Ватиканският съвет обявява непогрешимостта на папата за доктрина на църквата. 19 юли. Франция обявява война на Прусия. 2 септември. Наполеон III капитулира пред Прусия. 19 септември. Започва обсадата на Париж. 20 септември. Уилям Туид38, шеф на Тамъни39 е обвинен, че е ограбил средствата на град Ню Йорк. 29 ноември. В Англия е въведено задължително образование за всички. В Нова Англия започва производство на хартия от дървесна каша.
Макар че в миналото тази страна е била населена само с индианци, племената, много от които някога са били могъщи и са живели в земите, сега представляващи щатите на изток от Мисисипи, бяха унищожени едно по едно при безрезултатните им опити да се противопоставят на разпространението на цивилизацията в западна посока… Ако някое племе протестираше срещу погазването на неговите естествени договорни права, то биваше безчовечно избивано — към тези хора се отнасяха като към долни псета… Предполага се, че политиката за преместване и събиране на индианците на запад отначало се е ръководела от човеколюбив — за да бъдат спасени племената от заплашващото ги унищожение. Но днес поради огромното нарастване на американското население и разпространението на неговите поселища по целия Запад, включително и по двата склона на Скалистите планини, индианската раса е застрашена от бързо унищожение по-сериозно от когато и да било в историята на тази страна.
Когато преживелите сражението при Съмит Спрингс шайени най-сетне достигнаха земите край река Паудър, те откриха, че много неща се бяха променили през трите зими, докато те бяха на юг. Червения облак бе спечелил войната си, фортовете бяха изоставени и на север от Плат нямаше сини куртки. Но в лагерите на сиуксите и северните шайени се носеха слухове, че Великия баща във Вашингтон иска да ги премести далеч на изток, на река Мисури, където имаше много малко дивеч. Някои от белите им приятели търговци им казаха, че в договора от 1868 г. е писано, че агенцията на сиуксите тетони трябва да бъде на Мисури. Червения облак се отнасяше с презрение към подобни приказки. Когато той отиде на юг в Ларами да подпише договора, той каза на офицерите със сини куртки, които бяха свидетели на подписването, че или търговската агенция на сиуксите ще бъде форт Ларами, или той няма да подпише. Тогава те се съгласиха на това.
През пролетта на 1869 г. Червения облак доведе хиляда оглали в Ларами, за да търгува и да получи хранителните продукти, обещани в договора. Командира на форта му каза, че търговската агенция на сиуксите е във форт Рендъл на Мисури и че трябва да отидат там да търгуват и да получат храните. Тъй като форд Рендъл беше на триста мили разстояние, Червения облак се присмя на командира и поиска разрешение да търгува в Ларами. При наличието на хиляда въоръжени воини, разположени заплашително пред отворения форт, командирът даде съгласието си, но посъветва Червения облак да придвижи хората си по-близо до форт Рендъл преди следващия сезон за търговия.
Скоро стана ясно, че военните власти във форт Ларами говореха сериозно. На Петнистата опашка и неговите мирни брюле дори не разрешиха да стануват близо до Ларами. Когато на Петнистата опашка съобщиха, че ако иска храни, ще трябва да отиде във форт Рендъл, той поведе хората си през прериите и се устаноин близо до този форт. Лекият живот на „готованците от Ларами“ също бе прекъснат — изпратиха ги със стоките им във форт Рендъл, където в непозната обстановка трябваше да изграждат съвършено ново предприятие.
36
Джей Гулд (1836–1892) и Джеймс Фиск (1834–1872) — американски финансисти и борсови спекуланти, известни с интригите си (бел.прев.).
37
Рицари на труда — американска работническа организация, основана от Юрая Стивънс (бел.прев.).
38
Уилям Туид (1823–1878) — американски политически деец, демократ, участник във финансовите комбинации на Фикс и Гулд, умира в затвора (бел.прев.).
39
Тамъни — организация на Демократическата партия, станала прочута през XIX в. с политическата си корупция (бел.прев.).