Войниците го намериха там, арестуваха го и му съобщиха, че ще го отведат обратно във форт Робинсън, за да се срещне с Трите звезди. Във форта казаха на Лудия кон, че е твърде късно да разговаря с Трите звезди този ден. Тъй като го предаваха на капитан Джеймс Кенингтън и на един от полицаите на агенцията, Лудия кон се взря в полицая. Това бе Малкия голям човек, който неотдавна се противопоставяше на комисарите, дошли да откраднат Паха Сапа, същият Малък голям човек, който заплашваше, че ще убие първия вожд, който се обяви в полза на продажбата на Блак Хилс, храбрият Малък голям човек, който се сражаваше заедно с Лудия кон по ледените склонове на Уулф Маунтинс срещу Мечото палто Майлс. Сега белите хора бяха купили Малкия голям човек и го бяха превърнали в полицай от агенцията.
Докато вървеше между тях и се оставяше войнишкият вожд и Малкия голям човек да го водят, където искат, Лудия кон сигурно се бе опитал да „избяга“ чрез видения в „реалния“ свят, за да се спаси от мрака на „света на сенките“, в който всичко бе лудост. Групата мина край един войник с пушка с щик на рамо и спря при входа на някаква сграда. Прозорците й бяха преградени с железни пръчки, а зад тях Лудия кон видя хора с вериги на краката.
Това бе капан за животни и той се метна настрана като уловен звяр, докато Малкия голям човек го държеше за ръката.
Боричкането продължи само няколко секунди. Някой изкомандва и намиращият се на пост войник, редник Уилям Джентълс, заби щика си дълбоко в стомаха на Лудия кон.
Лудия кон умря същата нощ, 5 септември 1877 г., на тридесет и пет години. На сутринта войниците предадоха мъртвия вожд на майка му и баща му. Те поставиха тялото на Лудия кон в дървен ковчег, привързаха го за теглен от мустанги травой и го пренесоха в агенцията на Петнистата опашка, където го качиха на погребално скеле. През Луната на съхнещата трева оплаквачите не напуснаха мястото на погребението. А после, през Луната на падащите листа, дойде съкрушителната вест — резерватът на сиуксите в Небраска трябва да се унищожи, а те трябва да се изселят в нов резерват на река Мисури.
През хладната суха есен на 1877 г. върволици заточени индианци, охранявани от войници, вървяха на североизток към безплодната земя на Мисури. По време на прехода няколко отряда се изплъзнаха от колоната и се насочиха в северозападна посока, решени да избягат в Канада, за да се присъединят към Седящия бик. С тях бяха и бащата и майката на Лудия кон, които носеха сърцето и костите на сина ей. На едно място, известно само на тях, те погребаха Лудия кои, близо до Чанкпе Опи Уакпала, потока, наречен Ундид Ний (Раненото коляно).
Глава тринадесета
Бягството на не персе
1877 г.
1 януари. Кралица Виктория е провъзгласена за императрица на Индия. 25 януари. Конгресът на САЩ приема Закон за изборните комисии, в който се предвижда повторно преброяване на гласовете на избирателите; спорът между Хейс и Тилдън остава нерешен. 12 февруари. Работниците от железниците започват стачка против намаляването на заплатите. 26 февруари. Южните демократи се срещат тайно с републиканците — представители на Хейс, и сключват Компромиса от 1877 г., съгласно който южните демократи се съгласяват да поддържат републиканците в замяна на оттеглянето на войските на Севера от Юга и слагане край на Реконструкцията56. 27 февруари. Изборната комисия обявява, че повторното преброяване дава предимство на Хейс. 2 март. Конгресът потвърждава избора на Хейс. 5 март. Хейс встъпва в длъжност като президент. 10 април. Президентът Хейс започва изтеглянето на северняшките войски от южните щати, с което се слага край на Реконструкцията. 15 април. Първият служебен телефон е инсталиран между Бостън и Самървил, Масачузетс. 14 юли. Обща стачка спира движението на влаковете. 20 юли. Стачната вълна се разпространява из целите Съединени щати. 21–27 юли. Войски се сражават с работниците от железниците и слагат кран на общонационалната стачка. 17 октомври. Договорът между Пенсилвания Рейлроуд и Стандарт Ойл Къмпъни засилва монопола в превоза на нефт. Декември. Едисън изобретява грамофона. Излиза „Ана Каренина“ на Толстой.
Белите разказаха само едната страна. Разказаха я, както им е угодно. Казаха много, което не е вярно. Само собствените си най-добри дела, само най-лошите дела на индианците — това разказва белият мъж.
Жълтия Вълк от не персе
Земята бе създадена с помощта на слънцето и трябва да си остане каквато е била… Страната бе създадеш без демаркационни линии и не е работа на човека да я раздели… Аз виждам белите навсякъде по страната да печелят богатства и виждам желанието им да ми дадат земи, които са негодни… Земята и аз самият мислим еднакво. Мярката на земята и мярката на телата ни е една и съща. Кажете ни, ако можете да ни кажете това, че сте изпратени от Съзидателната сила, за до говорите с нас. Може би мислите, че Създателят ви изпратил тук, да разполагате с нас, както намерите за добре? Ако смятах, че сте изпратени от Създателя, щях да съм принуден да мисля, че имате право да разполагате с мен. Не ме разбирайте криво, а ме разберете добре, като знаете как обичам земята. Никога не съм твърдял, че земята е моя, за да постъпвам с нея както си искам. С нея има право да разполага този, който е създал. Аз претендирам за правото да живея в моята страна и ви признавам привилегията да живеете във вашата.
Когато през септември 1805 г. Луис и Кларк слязоха от Скалистите планини по време на пътешествието си западна посока, цялата изследователска група беше полугладна и болна от дизентерия — прекалено слаба, за да се защитава. Те бяха в страната на не персе57, наречени така от френски трапери, които бяха забелязали, че някои от тези индианци носят черупки на носовете си. Ако искаха, не персе биха могли да сложат край на експедицията на Луис и Кларк тук, на бреговете на река Клиъруотър, и да заграбят конете й. Вместо това те посрещнаха белите американци, дадоха им храна и се грижиха за конете на изследователите в продължение на няколко месеца, докато белите пътуваха с лодки към брега на Тихия океан.
Така започна дълготрайното приятелство между не персе и белите американци. В продължение на седемдесет години племето се хвалеше, че никога не персе не е убивал бял човек. Но алчността на белите хора за земя и злато в крайна сметка разби това приятелство.
През 1855 г. губернаторът на територията Уошингтън Айзък Стивънс покани не персе на мирен съвет. Той каза, че в страната има множество бели хора и ще дойдат още повече, че той иска земята да бъде отбелязана по такъв начин, че индианците и белите хора да бъдат разделени. Ако индианците искат да живеят в мир каза той, ще бъде необходимо да имат страна, заделена за тях, и да не я напускат.
Туекакас, вожд, известен на белите мъже като Стария Джоузеф, каза на губернатора Стивънс, че никой човек не е собственик на каквато и да е част от земята и той не може да продава това, което не притежава.
Губернаторът не можеше да разбере подобно схващане. Той настоя Стария Джоузеф да подпише договора и да получи одеяла като подарък.
— Махнете оттук хартията си! — отговори вождът. — Аз няма да я докосна с ръка.
Алейла, който бе наречен от белите мъже Адвоката, подписа договора заедно с няколко други не персе, но Стария Джоузеф отведе хората си обратно по домовете им в долината Уолоуа — зелена страна с лъкатушещи реки, обширни ливади, планински гори и езеро със светлосини води. Отрядът не персе на Стария Джоузеф отглеждаше чудесни коне и добитък, живееше в хубави колиби и когато им бе необходимо нещо от белите хора, те го разменяха срещу добитъка си.