Шайените искаха Бялата шапка да пътува с тях на юг, но армията възложи задачите по охраната на лейтенант Хенри Лоутън. „Той беше добър човек — казва Дървения крак, — винаги благоразположен към индианците.“ Те нарекоха Лоутън Високия бял мъж и бяха доволни, че той разрешава на старите и болни хора да се возят във фургоните през деня и им предостави войнишки палатки за през нощта. Високия бял мъж освен това се грижеше всеки да получава достатъчно хляб, месо, кафе и захар.
По пътя си на юг те следваха познатите им ловни пътеки, като се държаха настрани от градовете, но забелязаха, че прериите са се променили — пълни с железопътни линии, огради и сгради навсякъде. Те срещнаха няколко малки стада бизони и антилопи и Високия бял мъж раздаде пушки на тридесет воини, избрали от вождовете, за да могат да отидат на лов.
972 шайени тръгнаха от форт Робинсън през Луната, когато мустангите линеят. След като пропътуваха почти сто съня60, 937 от тях стигнаха в шайенско-арапахския резерват на форт Рино на 5 август 1877 г. Няколко старци умряха по пътя. Няколко младежи избягаха, за да се върнат на север.
Трите пръста Макензи беше във форт Рино, за да ги посрещне. Той взе конете и малкото оръжия, които имаха, но този път не застреля конете, а обеща, че агентът ще им ги върне, след като се заселят и започнат да обработват новата си земя. След това той предаде шайените на грижите на агента Джон Майлс.
След около ден южните шайени поканиха северните си роднини на обичайния племенен празник в чест на новодошлите и там Малкия вълк и Тъпия нож за първи път усетиха, че нещо не е наред. Угощението беше само чиния рядка супа — това бе всичко, което южняците можеха да предложат. В тази пуста земя нямаше достатъчно ядене — нямаше дивеч, нямаше чиста вода за пиене, а агентът нямаше достатъчно провизии, за да изхрани всички. На всичко отгоре лятната горещина бе непоносима, а въздухът — пълен с комари и прах.
Малкия вълк посети агента и му каза, че са дошли само да разгледат резервата. И сега, понеже не го харесват, те са готови да се върнат на север. Трите звезди Крук им казал, че могат да постъпят така. Агентът отговори, че само Великия баща във Вашингтон има право да решава кога северните шайени ще могат да се завърнат в земите на Блак Хилс. Той обеща да осигури повече храна — едно стадо говеда бе докарано от Тексас за тях.
Тексаските лонгхорни бяха мършави и месото им беше жилаво като кожите им, но сега северните шайени поне можеха да си сварят супа като техните роднини. В края на лятото северняците започнаха да са разболяват от особена настинка, с треска и болки в костите. Болните чезнеха в мъки. „Хората ни умираха, умираха, умираха, един след друг напускаха този свят.“
Малкия вълк и Тъпия нож се оплакаха на агента и войнишкия вожд във форт Рино и накрая армията изпрати лейтенант Лоутън, Високия бял мъж на проверка в лагера на северните шайени.
„Те не получават достатъчно храна, за да спре гладът — докладва Лоутън. — Много от жените и децата боледуват от недояждане. Не изяждат малкото храна, която им се отпуска, а казват, че ще я дадат на децата си, които плачат от глад. Говеждото, което им дават, е от много ниско качество и не може да се приеме за годно за каквато и да е употреба.“
Лекарят на поста няма хинин, за да се бори с епидемията от малария, която покосява северняците. „Той често заключва лечебницата си и си отива, понеже няма лекарства и не иска индианците да го викат, след като не може да направи нищо за тях.“
Високия бял мъж събра вождовете, но не за да им говори, а за да ги изслуша.
— Ние дойдохме на юг, като повярвахме на думите на генерал Крук — каза Тъпия нож. — Все още сме чужденци в тази страна. Ние искаме да се установим там, където ще живеем постоянно, и тогава да изпратим децата си на училище.
Другите вождове и първенци изразиха недоволството си от думите на Тъпия нож. Той не говореше достатъчно убедително. Те проведоха кратко съвещание и избраха Дивата свиня да говори от тяхно име.
— Откакто сме в тази агенция — каза Дивата Свиня, — ние не сме получавали от агента царевица, хляб, качамак, ориз, боб или сол. Мая на прах и сапун — само от време на време. Захарта и кафето, които получаваме, стигат само за три дни, а се отпускат за седем. Същото е и с говеждото. Брашното е много лошо, много черно и не може да втасва.
За говедата Дивата свиня добави:
— Голяма част от тях бяха куци и изглеждаха като изгладнели до смърт.
Другите вождове взеха думата и разказаха за болестите и смъртта сред хората им. Шайените бяха съгласни да използуват лекарствата на белите хора, но не можеха да намерят лекар, който да им ги дава. Ако Високия бял мъж ги остави да отидат на лов, казаха те, те ще могат да се сдобият с бизонско месо, което да им върне здравето.
Лоутън отговори, че само техният агент може да им разреши да ловят бизони, но им обеща да помоли Трите пръста Макензи (по това време командир на форт Сил) да ходатайствува за тях.
Макензи, който беше направил кариера, като убиваше шайените и конете им, можеше да си позволи съчувствие към останалите живи и сега беззащитни. Трите пръста протестира енергично пред генерал Шеридан: „От мен очакват да държа индианците в подчинение, а правителството ги оставя да гладуват; нещо повече — да гладуват в крещящо нарушение на съглашенията.“ По същото време той посъветва командира на форт Рино, майор Джон Мизнър да сътрудничи на агента при получаването на провизии за шайените, „Ако противно на волята на агента индианците избягат от глад, за да ловят бизони, не се опитвайте да ги накарате да се върнат, защото инак войските ще бъдат принудени да съдействуват на една голяма несправедливост.“
Чак с настъпването на студените луни агентът Майлс даде разрешение на северните шайени да отидат на лов за бизони, като при това постави няколко южняци да ги шпионират, за да бъде сигурен, че няма да избягат на север с конете, които им беше върнал. Ловът на бизони беше толкова жалък провал, че ловците биха се шегували по този повод, ако не беше гладът за месо. Бизонски кости бяха пръснати навсякъде по южните прерии, призрачни купчини кости, оставени от белите ловци, а шайените не откриха нищо друго освен няколко койота. Те убиха койотите и ги изядоха, а преди края на зимата трябваше да изядат всичките си кучета, за да допълнят оскъдните дажби говеждо в агенцията. Някои говореха дори да изяждат и конете, дадени им от агента за лов, но вождовете не искаха да чуят за това. Ако решаха да се върнат на север, всеки кон щеше да им бъде много необходим.
През цялото това време Трите пръста и Високия бял мъж се опитваха да извоюват повече храна за шайените, но от Вашингтон не идваше отговор. Притиснат да даде обяснение, новият министър на вътрешните работи Карл Шурц каза, че „поради естеството си такива подробности не стигат до министъра. С тях се занимава Индианската служба“. А Шурц бе назначен за министър със специалната задача да направи промени в Индианската служба. Той заяви, че недоволството сред северните шайени идва от вождовете, които „искат да запазят старите традиции и да пречат на другите индианци да работят.“ Той призна, че отпуснатите средства не стигат за закупуване на достатъчно провизии, но изрази надежда, че чрез „крайни икономии“ и „грижливо управление“ Индианската служба ще приключи годината само с един малък дефицит. (Някои от вождовете в Индианската територия, които през онази година отидоха въз Вашингтон, откриха, че Шурц е учудващо неосведомен по индианските въпроси. Шайените го нарекоха Ма-Ха-Ич-Хон, Големите очи, и не можеха да проумеят, как човек с такива огромни органи на зрението може да знае толкова малко.)
С идването на топлите луни комарите започнаха да се роят в наводнените низини на резервата и скоро заслепяваха препъващите се хора, на всичко отгоре по децата удари епидемия от дребна шарка. По време на Луната на червените череши имаше толкова много погребални церемонии, че Малкия вълк реши вождовете да отидат и да се срещнат с агента Майлс. Двамата с Тъпия нож бяха остарели — отдавна прехвърлили петдесетте, и знаеха, че няма голямо значение какво ще се случи с тях. Но техен дълг бе да спасят младите хора, самото племе от измиране.