Покана за задгробен живот [bg]

Един от пациентите й беше приет отново в болницата и неговите родители я молеха да отиде да го види. Тя целуна Сайръс и му каза, че ще се върне за обяд.

Когато Емили излезе, той стана, облече се и отиде във всекидневната. Благодарение на него там имаше сбирка от Шекспир в библиотеката.

Знаеше точно какво иска и потърси един пасаж от „Макбет“:

Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“ пълзи от ден на ден с крачета ситни, дорде изгризе сетната частица на срока ни. А всички наши „вчера“ са светили по пътя на глупци към мухъла на гроба. Пф, угасвай, свещице кратка! Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка…32

Той остави книгата в скута си и бръкна в джоба. Там имаше една-единствена доза „блаженство“. Разви единия край и изсипа кристалите върху езика си, където те се стопиха като последните снежинки за сезона, които падат върху вече затоплената земя.

32

Шекспир. Макбет. Прев. В. Петров. С. 1974. — Б.р.