Тя му изпраща една въздушна целувка, след което разкършва бедра и пристъпва една-две крачки към Хардинг.
— Здравей, Дейл.
— Здравей, мила — казва той, без обаче да се приближава до нея. Оглежда се и вижда, че всички го наблюдават.
Тя е висока колкото него. Обула е обувки с високи токчета и носи черна чанта, но не я е хванала за дръжката, а я държи като книга. Червените й нокти приличат на капки кръв на фона на лъскавата черна лачена чантичка.
— Хей, Мак — извиква Хардинг към Макмърфи който седи в другия край на стаята и разглежда някаква книжка с комикси. — Ако прекъснеш за момент литературните си занимания, ще те запозная с моята спътничка в живота и Немезида4; бих могъл да бъда банален и да кажа, с „моята по-добра половинка“, но мисля, че тази фраза предполага някакво в основата си равномерно разделяне.
Опитва се да се изсмее, после бръква с двата си тънки, бели като слонова кост пръста в джобчето на ризата си за цигари, и след като рови малко в пакетчето, изважда последната. Цигарата трепери, докато я наглася между устните си. Нито той, нито жена му се помръдват.
Макмърфи се надига от стола си, побутва леко шапката си назад и тръгва. Жената на Хардинг го поглежда и му се усмихва с вдигната вежда.
— Добър ден, мисис Хардинг — поздравява я Макмърфи.
Тя му се усмихва още по-широко и казва:
— О, защо мисис Хардинг, Мак; наричай ме Вера.
Тримата се настаняват на дивана, където преди това седеше Хардинг, и той започва да разказва на жена си за Макмърфи и как Макмърфи победил Старшата. Тя се усмихва и казва, че това ни най-малко не я изненадва. Хардинг така се увлича в разказа си, че забравя за ръцете си и те описват във въздуха една много точна картина, изиграват цялата история под акомпанимента на гласа му като две красиви балерини, облечени в бяло. Ръцете му могат всичко. Но щом свършва, вижда, че Макмърфи и жена му наблюдават тия негови ръце и ги стисва между коленете си. Изсмива се, а жена му казва:
— Дейл, кога ще се научиш да се смееш като хората, а не да цвърчиш като мишка?
Същото беше казал за смеха му и Макмърфи, още първия ден, само че някак си има разлика; тогава Хардинг се успокои, докато сега нейните Думи още повече го изнервят.
Тя иска цигара и Хардинг бръква пак в джобчето си, ама то е празно.
— Имаме ограничения за цигарите, дават ни само по един пакет на ден — казва той и присвива слабите си рамене напред, сякаш се опитва да скрие наполовина изпушената цигара, която държи. — Така че, Вера, мила моя, нямаме възможност да проявяваме кавалерство.
— Ох, Дейл, на тебе все нещо няма да ти достигне.
Той я поглежда и се усмихва с онова хитро, трескаво-игриво пламъче в очите.
— Символично ли говорим или конкретно за цигарите? Както и да е; знаеш моя отговор на въпроса ти, каквото и да имаш предвид.
— Нищо друго нямам из предвид освен това, дето казах, Дейл.
— Нищо друго нямаш предвид, скъпа; едновременната употреба на „из“ и „пред“ е неправилна. Макмърфи, Вера ти съперничи по малограмотност. Виж какво, мила, нали разбираш, в случая „из“ е…
— О, добре! Стига! Исках да кажа и едното, и другото. Както щеш, така го разбирай. Исках да кажа, че все нищо не ти достига, точка!
— Трябваше да кажеш никога нищо не ти достига, мое прелестно дете!
Тя гледа Хардинг злобно секунда-две, после се обръща към седналия до нея Макмърфи.
— Мак, а ти? Можеш ли да предложиш на една жена нещо толкова дребно като една цигара?
Пакетът лежи върху коленете му. Той го поглежда така, сякаш би предпочел да не е там, и казва:
— Аз пък винаги имам цигари. Просто защото съм използвач. Все гледам, когато мога, да ги изръся с по някоя и друга цигара, затова имам още в пакета. А Хардинг си пуши само своите. И много естествено, че няма да му стигат…
— Няма защо да ме оправдаваш, приятелю. Това не ти приляга на характера, нито пък ще оправи моя.
— Така е — намесва се жената. — Сега от тебе се иска само да ми запалиш цигарата.
И се навежда толкова ниско над клечката кибрит, че чак аз от другия край на стаята виждам в деколтето й.
Тя обяснява, че би предпочела приятелите на Хардинг да не обикалят непрекъснато къщата и да питат за него.
— Нали се сещаш какъв тип мъже са, а, Мак? — казва тя. — Такива едни префърцунени, с дълги, хубаво сресани коси и отпуснати китчици, които така красиво размахват във въздуха.
Хардинг я пита дали минават само заради него, а тя казва, че когато някой мъж се отбива специално заради нея, то той размахва много повече неща, отколкото някакви си нещастни китчици.