— Слушай, шмекер, давай обикновен, както ти каза докторът. Два резервоара обикновен. Това е всичко.
Върви по дяволите с ония другите глупости. И то ще ни го дадеш с по три цента отстъпка, защото нашта експедиция я субсидира държавата.
Оня даже не мигна.
— Сериозно? А професорчето май каза, че не сте пациенти?
— Хайде, хайде, шмекер, не виждаш ли, че той просто не искаше да ви стресне с истината. Докторът нямаше да лъже, ако бяхме обикновени луди, но ние не сме; всеки от нас идва право от отделението за психичноболни престъпници и сега ни прехвърлят в Сан Куентин, където имат по-добри начини да се справят с нас. Виждаш ли го оня младеж с луничките? Той може и да ти изглежда като слязъл от корицата на „Сатърди ивнинг поуст“, ама всъщност е душевноболен ножар, който е убил трима души. Оня до него го знаят като Лудия Гъсок, необуздан е като глиган. А виждаш ли го оня, дългия? Той е индианец и е пребил петима бели до смърт с дръжката на търнокоп, когато купували от него кожи на мускусен плъх и се опитали да го измамят. Вожде, я стани да те видят.
Хардинг ме ръгна с пръст и аз се изправих в колата. Човекът заслони очите си с длан и ме погледна. Нищо не каза.
— Вярно е, че сме гадна банда — продължи Макмърфи, — но това наше пътуване си е напълно легално, ние сме под покровителството на държавата и имаме същото законно право на отстъпка, както ако бяхме от ФБР.
Човекът се обърна пак към Макмърфи, а Макмърфи пъхна палци в джобовете си, залюля се на пети и го погледна иззад белега на носа си. Човекът се озърна, за да види дали приятелят му е още при касата с празните бутилки, след което отново се ухили на Макмърфи.
— С други думи, опасни клиенти, а, това ли искаш да кажеш, Рижо? И за нас ще е по-добре, ако се подчиняваме, ако правим каквото ни е заповядано, а, това ли искаш да кажеш? Добре де, Рижо, а теб за какво те пипнаха? Да не си искал да убиеш президента, а?
— Това никой не можа да го докаже, шмекер. Обвиниха ме в скитничество. Убих един човек на ринга и оттам се почна.
— Значи, си от убийците с боксьорските ръкавици, а, това ли искаш да кажеш, Рижо?
— Не, не казах това. Някак си въобще не можах да свикна с тия ръкавици. И да не мислиш, че това беше някакъв важен мач, от ония, дето ги предават по телевизията? Ами! Аз съм си най-обикновен третокласен боксьор.
Човекът също пъхна палци в джобовете си, за да се присмее на Макмърфи.
— А ако ме питаш мене, приличаш повече на третокласен лъжец.
— Казах ли, че не мога и да лъжа, не казах! Само че я виж тука. — Той тикна ръцете си под носа на човека и взе бавно да ги върти откъм всички страни. — Виждал ли си на някого така ужасно да са му накълцани лапите само от лъгане? А, виждал ли си?
Доста дълго държа ръцете си пред лицето на човека, чакаше да види дали той ще може да му отговори нещо. Човекът погледна ръцете, после мене, после пак ръцете. Когато стана ясно, че не гори от желание да ни каже нещо, Макмърфи го остави, отиде при другаря му, който се притискаше към бутилките, грабна докторовите десет долара от юмрука му и тръгна към съседната бакалница.
— Вие там сметнете колко ще дойде бензинът и пратете сметката в болницата — викна той към тях. — А с тия пари възнамерявам да купя нещо за пийване за моите хора. Повече работа ще ни свърши, отколкото чистачките и маслените филтри.
Когато той се върна, всички вече си бяха възстановили самочувствието и се перчеха като петли на бой, нареждаха на тия двамата от бензиностанцията да проверят налягането в резервната гума, да избършат прозорците й, ако обичат, да изчегъртат тия курешки от гюрука, въобще се чувстваха господари на положението. Когато Били не хареса как по-едрият от двамата беше избърсал предното стъкло, той го викна обратно.
— Не си изчистил това п-петно, дето го н-направи оная буболечка.
— Не беше буболечка, а птичка — отвърна намусено мъжът, докато го стържеше с нокът.
Мартини се провикна от другата кола, че не може да е била птичка.
— Ако беше птичка, щеше да има пера и кости.
Някакъв на колело спря, за да пита какво значат тия зелени униформи; нещо като клуб ли, що ли? Хардинг моментално изскочи и му отговори:
— О, не, приятелю. Ние сме луди от болницата ей там, по-нагоре, психокерамика, счупените грънци на човечеството. Искаш ли да ти дешифрирам теста на Роршах7? Не? Бързаш ли? Ха, отиде си. Жалко. — Обърна се към Макмърфи. — Досега не си бях давал сметка, че душевната болест е свързана с властта. Помисли си само: колкото си по-луд, толкова повече власт можеш да имащ. Например Хитлер. Съвсем ти се разбърква мозъкът от тая болест. Заслужава си да се помисли по тоя въпрос.