— Замисляла ли си се, че това е най-големият ти проблем? — попита Микаел. — Неспособността да се въздържаш?
Тя се засмя. Затвори очи. Дългите ѝ широки пръсти се откопчиха едни от други, плъзнаха се по гърба му, мушнаха се под колана. Погледна го с леко разочарование.
— Какво има, жребецо?
— Лекарите казват, че не се предава. Жизнените му показатели се подобряват и очакват скоро да излезе от комата.
— Как така? Да не е започнал да се движи?
— Не, но са регистрирали промени в ЕЕГ5-то и са започнали с неврофизиологични изследвания.
— Е, и? — устните ѝ се приближиха на милиметри от неговите. — Страхуваш ли се от него?
— Не от него, а от онова, което ще снесе на полицията за нас.
— И защо ще прави подобна глупост? Сам е. Няма какво да спечели.
— Нека го кажем така, скъпа — Микаел отстрани ръката ѝ. — Един човек е способен да свидетелства, че двамата с теб сме влезли в престъпни връзки с мафията, за да си обезпечим кариерно израстване…
— Чуй ме — прекъсна го Исабеле. — Ние с теб просто се намесихме съвсем дискретно в пазарните закономерности. Нарича се обмислена, изпитана политическа стратегия в полза на общественото благо, скъпи. Позволихме на Асаев да установи монопол върху пазара на наркотици и арестувахме всички други наркобарони, защото дрогата на Асаев не предизвиква смърт при предозиране. Всяка друга тактика за борба срещу наркотиците би ударила на камък.
Микаел се усмихна.
— Определено си се ошлайфала на тези курсове по политическа реторика.
— Какво ще кажеш да сменим темата, скъпи? — ръката ѝ се плъзна към вратовръзката му.
— Но се досещаш как ще изглежда всичко това в съдебната зала, нали? Двамата сме се уредили с апетитни постове, защото сме накарали обществеността да повярва, че благодарение на нашите усилия по улиците на Осло вече се продава по-малко дрога и смъртните случаи вследствие от свръхдоза са намалели. Докато в действителност сме оставили Асаев да унищожава доказателства, да изтребва конкурентите си и да продава дрога, четирикратно по-силна и по-пристрастяваща от хероина.
— Ммм… Възбуждаш ме, когато говориш така…
Притегли го към себе си. Езикът ѝ проникна в устата му и той чу скърцането от чорапа ѝ, докато тя търкаше бедрото си в неговото. Исабеле отстъпи заднишком към бюрото и го повлече със себе си.
— Ако се събуди в болницата и започне да плямпа…
— Млъквай, не съм те извикала да говориш.
Пръстите ѝ вече разкопчаваха колана му.
— Имаме проблем и трябва да го решим, Исабеле.
— Разбирам, но като главен секретар си длъжен да се съобразяваш с държавните приоритети. А точно сега Кметството спешно се нуждае от…
Микаел спря ръката ѝ.
Тя въздъхна.
— Добре. Да чуя. Какво смяташ да нравиш?
— Да му отправя смъртна заплаха. И то съвсем достоверна.
— Защо ще го заплашваш, вместо направо да му видиш сметката?
Микаел се засмя. Спря, когато разбра, че тя не се шегува. Явно изобщо не изпитваше никакви скрупули.
— Защото… — Микаел се опитваше да говори и да гледа решително.
Да се държи като онзи непоклатим Микаел Белман, който само преди половин час изнесе слово пред разследващата група. Ала докато се мъчеше да измисли подходящ отговор, Исабеле го изпревари:
— Защото не ти стиска. Да проверим дали в телефонния указател няма да излезе нещо интересно в графата „Активна евтаназия“? Ще издадеш заповед за отмяна на полицейската охрана. Ще се оправдаеш с недостиг на кадри или нещо подобно. После някой активен евтаназатор ще устрои неочаквана визитация на нашия пациент. Неочаквана за него. Или, още по-добре, изпрати сянката. Бийвъс. Трюлс Бернтсен. Той е готов на всичко за пари, нали?
Микаел поклати глава.
— Първо, не аз, а началникът на Отдела за борба с насилието Гюнар Хаген назначи денонощната охрана. Ако пациентът умре, след като аз съм действал през главата на Хаген, ще изпадна в неудобно положение. Второ, не искам никакви убийства.
— Виж сега, скъпи. Никой политик не превъзхожда съветниците си. Затова задължителното условие да станеш голяма клечка е, да се обградиш с хора, по-интелигентни от теб. А аз започвам да се съмнявам, че си по-умен от мен, Микаел. Първо, не можеш да хванеш убиеца на онзи полицай. А сега не знаеш как да разрешиш елементарен проблем с човек в кома. Щом отказваш и да ме изчукаш, започвам да се питам „за какво ми е тоя?“ Ще ми отговориш ли?
5
ЕЕГ — електроенцефалограма — изследване, с което се измерва електрическата активност на мозъка. — Б.пр.