Вдигнах рамене.
— Не знам. Може би. Мисля, че ще е по-добре да отида да поговоря с нея. Какво те кара да смяташ, че живее с мъж?
— Че откъде иначе намира пари? Не работи. Или има мъж, или много мъже.
— Джанет Кросби може да й е оставила наследство.
Мисис Бендикс повдигна рунтавите си вежди. — Не ми е идвало наум за такава възможност. Би могла, разбира се. Да, като се замисли човек, в това може и да е отговорът.
— Е, добре — рекох, като се изправих. — Благодаря за питиетата. За разнообразие мини някой път да ни видиш. И ние имаме поркане.
— Няма да стане — твърдо отсече мисис Бендикс. — Оная Бенсинджър не ме одобрява. Мога да го прочета по очите й.
Подсмихвах се.
— Тя и мен не одобрява, но не позволявам това да ме разстройва. Не трябва да разстройва и теб.
— Не ме разстройва. И не се прави на дете, Вик. Това момиче е влюбено в тебе.
Замислих се над думите й, после поклатих глава.
— Грешиш. В никого не е влюбена. Тя не е от тоя тип хора, дето се влюбват.
Мисис Бендикс сви устни и издаде силен, груб звук.
VI
Коръл Гейбълс е задънено кварталче в Оркид Сити — едно малко градче от съборетини, израснало около пристанището, където процъфтяваха търговията с гъби и морски животни, пазарчетата и ходенето по кръчмите, както и неопределен брой съмнителни типове. По-голямата част от онзи край на Коръл Гейбълс, който гледа към водата, е зает от бар „Делмонико“, най-престъпното място по цялото крайбрежие, където три четири сбивания на нощ са съвсем в реда на нещата и където жените са много често по-груби от мъжете.
Маунт Верд Авеню се намира в задната част на Коръл Гейбълс: широк, безличен път, от двете страни на който са нанизани подобни на колиби къщи, придържащи се по-малко или повече към един и същ образец. Като място за живеене то е може би една стъпка по-високо от Коръл Гейбълс, но това не е кой знае колко. По-голямата част от подобните на колиби къщи са населени с професионални комарджии, леки жени, наперени бандити, които се шляят покрай брега през деня и си въртят бизнеса по тъмно, и от букмейкъри и техните мацки. Единствената двуетажна къща край пътя принадлежи на Джо Бегило, собственик на погребално бюро и балсаматор, който също така прави и ковчези, аборти и помага на ранени от нож и от куршуми.
Продължих по пътя, докато не стигнах до къщичката на Юдора Дру, която се намираше на около три пресечки надолу по пътя, вдясно. Тя беше бялосиня, петстайна, с градина, която се състоеше от полянка, достатъчно голяма за игра на халма7, и от две доста измъчени хортензии, поставени в саксии от двете страни на входната врата.
Прескочих ниската дървена вратичка на оградата и почуках с малкото медно чукче, което не беше почиствано от месеци.
Минаха около десет секунди, не повече, и вратата на къщата се отвори. Набита млада жена със сивозелени панталони, с бяла копринена риза и с тъмна, вдигната нагоре коса, ме огледа подозрително с леко кръвясалите си очи. Човек не би я нарекъл красавица, но в нея имаше нещо животинско, което би накарало всеки мъж да я погледне втори път, а някой дори и трети път.
Преди да успея да отворя уста, тя каза с глас, малко по-мелодичен от хвърлена надолу консервна кутия, но само малко по-мелодичен:
— Спести си думите, ако си дошъл да продаващ нещо. Никога не купувам по този начин.
— Би трябвало да напишете това на градинската вратичка — отвърнах бодро. — Помислете си само колко време ще ви спести. Вие мис Дру ли сте?
— Какво ви интересува коя съм?
— Имам работа с мис Дру — отговорих търпеливо — Важна работа.
— Кой сте вие?
— Името ми е Вик Малой. Стар приятел съм на Джанет Кросби.
Изведнъж едно мускулче на горната й устна се сви конвулсивно, иначе друга реакция нямаше.
— И какво?
— Това прави ли ви мис Дру или не?
— Да. За какво става дума?
— Надявах се, че можете да ми помогнете — казах, като опрях едната си ръка на стената и се облегнах на нея. — Истината е, че има неща около смъртта на мис Кросби, които не ме задоволяват.
В този момент в очите й се прокрадна предпазливост.
— Разправяте отдавнашна история, а? От доста време е мъртва. Както и да е, не знам нищо по въпроса.
— Там ли бяхте, когато почина?
Тя хвана вратата и я дръпна към себе си.
— Казах ви, че не знам нищо по въпроса и нямам достатъчно време, за да го губя за работи, които не ме засягат.
Вгледах се в твърдото, подозрително лице.
— Мис Дру, знаете ли кое нещо не предизвиква почти никакъв шум, но може да бъде чуто на миля разстояние? — попитах и й се усмихнах многозначително.
7
Халма — игра, в която обикновено участват двама или четирима души и се играе на дъска с 256 квадратчета.