— Здравей — казах тихо. — Помниш ли ме? Аз съм Малой, приятелчето ти.
Спомни си. Пое си дълбоко въздух, стана от дивана и се изправи неуверено върху малките си, добре оформени стъпала.
— Как дойде? — попита тя. Лицето и гласът й бяха безизразни като гънките на ризата й.
— Изкачих се по скалата. Някой път, когато ти до-скучае, трябва да опиташ — отвърнах и влезнах по-на-вътре в стаята. — Полезно е и за фигурата. Не че на твоята й е необходимо.
Тя сви палеца си и се взря в него. После го захапа неуверено.
— Още не си я видял — отвърна тя.
— „Още“ ли е ключовата дума в изречението? — попитах, гледайки в нея.
— Може би. Зависи от теб.
— Така ли? — седнах. — Ще пийнем ли? Не съм мъжът, който бях. Ще видиш, че след уискито рефлексите ми ще са по-добри.
Тя се запъти през всекидневната към барчето.
— Истина ли е това за скалата? — попита. — Никой досега не се е изкачвал по нея.
— Леандър24 преплувал Хелеспонт, а Херо не била и на половина толкова хубава, колкото теб — отвърнах.
— Искаш да кажеш, че наистина си я изкачил? — Тя се върна с голяма чаша, пълна догоре с уиски и лед. Чашата изглеждаше много по-съблазнителна от нея, но не й го казах.
— Изкачих я — отвърнах и взех питието. — За прекрасните ти черни очи и за фигурата, която не съм видял… още.
Тя застана до мен и ме наблюдаваше как изпих една трета от съдържанието. После запали цигара с твърда като скалата, за която говорехме, ръка, извади я от червените си чувствени устни и ми я подаде.
Пръстите ни се докоснаха. Кожата й пареше.
— Сестра ти тук ли е? — попитах и оставих внимателно чашата на масичката за кафе до мен.
Тя отново разгледа замислено палеца си, после ме погледна с ъгълчетата на очите си.
— Джанет е мъртва. Умря преди две години — отвърна.
— Откакто ми го каза, направих доста открития — рекох. — Знам, че момичето, което майка ти е държала-затворено в санаториума около две години, е сестра ти Джанет. Да ти кажа ли точно колко знам?
Тя направи лека гримаса и седна.
— Ако желаеш — отвърна.
— Някои неща са предположения. Може би ще ми помагаш, докато разказвам? — рекох, като се отпуснах по-удобно в стола. — Джанет е била любимката на баща ти. И ти, и майка ти сте знаели, че той смята да й остави по-голямата част от парите си. Джанет се е влюбила в Шерил, който също е бил наясно, че тя ще наследи всичките тези пари. Шерил беше доста лъскав тип, a на теб такъв вид мъже ти харесват. Двамата сте имали тайна връзка, но Джанет е разбрала и е развалила годежа. Между вас двете е възникнал скандал. Едната от вас е грабнала ловджийската пушка. Точно тогава е влезнал баща ви. Ти ли го застреля или Джанет?
Тя запали цигара, пусна клечката в пепелника и едва тогава каза:
— Има ли значение? Аз бях, ако те интересува.
— По същото време в къщата е имало сестра — Анона Фрийдландър. Защо беше там?
— Майка ми не беше много наред — отвърна тя просто. — Смяташе, че и аз не съм, така че убеди татко, че имам нужда от грижи и изпрати сестра Фрийдландър да ме шпионира.
— Сестра Фрийдландър е искала да извика полицията, когато ти си застреляла баща си, нали?
Тя кимна и се усмихна. Усмивката не достигна до безизразните, черни като катран очи.
— Майка каза, че ще ме затворят, ако се разбере, че съм го застреляла. Сестра Фрийдландър се държеше като глупачка. Майка я взе обратно в санаториума и я затвори. Това беше единственият начин да я накараме да мълчи. После Джанет настоя да затворят и мен и майка трябваше да се съгласи. Изпрати ме тук. Това е нейната къща. Джанет си мислеше, че съм в санаториума. После разбра, че не съм, но не знаеше къде съм. Мисля, че това е била причината да ти пише. Смятала е да те помоли да ме намериш. После сестра Фрийдландър получи инфаркт и умря. Това беше прекалено удобен случай, за да го пропуснем. Майка и Дъглас занесоха тялото й в Крестуейс. Майка казала на Джанет, че искам да я видя и тя отишла в санаториума. Затворили я в стаята на сестра Фрийдландър, а нея сложиха в леглото на Джанет. Идеята беше страхотна, не мислиш ли? Повиках д-р Бюли, който живееше наблизо. Не се сети, че мъртвата жена не е Джанет и подписа смъртния акт. След това беше лесно. Изпълнителите на завещанието не заподозряха нищо и аз получих парите. — Тя се наклони, за да изтръска пепелта от цигарата и продължи със същия равен, безразличен глас. — Онова, което ти казах за Дъглас, беше истина. Това влечуго тръгна срещу мен, опита се да ме изнудва и ме накара да купя „Дрийм Шип“. Камериерката на Джанет също ме изнудваше. Тя знаеше, че Джанет не е умряла. После се появи ти. Мислех, че ако ти разкажа част от историята, Дъглас ще се уплаши, но не стана така. Той искаше да те убие, но аз не му позволих. Идеята да отидеш в санаториума беше моя. Не мислех, че ще измъкнеш Джанет оттам. Щом разбрах къде се намира тя, накарах хората на Шерил да я доведат тук.
24
Леандър — Всяка нощ Леандър преплувал Халеспонт, за да посети своята любима — Херо. По време на една буря се удавил. След смъртта му Херо сложила край на живота си.