— Както си и мислех — казах. — Кухо.
Неприветливата усмивка се изкриви в намръщване.
— Простак такъв! Само почакай — ще видим кой ще се смее, докато те гледам как гориш. — Задвижено от изблика на цветист език, то се шмугна обратно зад завесите си от блещукащи светлини и ги дръпна плътно. Мигайки меко, светлините се разсеяха в бриза. Дяволчето изчезна.
Момичето бутна кичур коса зад ухото си, мрачно кръстоса обратно ръце и се настани да чака. Сега вече щеше да има последствия, точно от каквото се нуждаех. Време беше за истинска конфронтация.
Като начало, преди години аз и господарят ми се бяхме спогаждали достатъчно добре. Нямам предвид, че сме били дружелюбни един към друг или нещо друго толкова нелепо, но взаимното ни раздразнение се основаваше на нещо близко до уважение. При поредицата от предишни инциденти, от конспирацията на Лавлейс до аферата с голема, аз бях принуден да призная размаха и дързостта на Мандрейк, енергията му и дори леките проблясъци на съвест. Признавам, че не беше много, но така превзетостта, инатът, гордостта и амбициозността му бяха малко по-малко трудни за преглъщане. От друга страна аз очевидно също не страдах от излишък на прекрасни черти, на които той да се възхищава; освен това той рядко успяваше дори да стане от леглото, без да се налага да му спасявам жалката кожа. Ние съществувахме заедно в едно крехко състояние на толерантност.
В продължение на година и нещо след разгрома на голема и повишението на Мандрейк в началник на „Вътрешни работи“, той не ме юркаше много. Призоваваше ме от време на време да му помагам при дребни инциденти, за които нямам време да се впускам в подробности сега25, но като цяло ме остави на мира.
В редките случаи, когато ме повикваше и двамата знаехме къде точно ни е мястото. Имахме един вид споразумение. Аз знаех рожденото му име и той знаеше, че го знам. Въпреки че ме заплашваше със страховити последствия, ако кажа на някого, на практика той ме третираше с предпазлива дистанция при всичките ни вземания-давания. Аз запазвах името му само за себе си, а той ме пазеше от най-опасните задачи, които като цяло се свеждаха до боевете в Америка. Там измираха десетки джинове — екотът от загубите отекваше рязко на Другото място и аз се радвах, че не вземам участие в това26.
Времето минаваше. Мандрейк вършеше работата си с обичайното усърдие. Появи се възможност за повишение и той я прие. Сега беше министър на информацията, един от големците в Империята27.
Официално задълженията му бяха свързани с пропагандата — трябваше да измисли хитри начини да се представя войната пред британския народ. Неофициално, по заповед на министър-председателя, той продължи да извършва голяма част от полицейските си задължения в министерството на вътрешните работи, като управляваше една противна мрежа от наблюдаващи джинове и хора шпиони, които докладваха директно на него. Обемът на работата му, който винаги е бил огромен, сега стана непосилен.
Последва неприятна, коренна промяна в личността на господаря ми. И преди не беше много известен с веселия си нрав, но сега вече определено стана безцеремонен и необщителен, и дори още по-малко отпреди имаше желание да си приказва с един приятен джин. Но по някакъв жесток парадокс той започна да ме призовава все по-често и по-често и за все по-маловажни и по-маловажни неща.
Защо го правеше ли? Най-вече, без съмнение, защото искаше да сведе до минимум шанса да бъда призован от друг магьосник. Отколешният му страх, сега вече подклаждан и от хроничната умора и параноя, беше, че аз ще разкрия рожденото му име на някой враг и така ще го направя уязвим за нападение. Е, така си е, това винаги беше възможно. Можеше и да го направя. Не мога да твърдя със сигурност. Но той се беше оправял и без мен в миналото и нищо не му се бе случило. Затова мислех, че имаше и нещо повече от това.
Мандрейк прикриваше емоциите си достатъчно добре, но целият му живот бе единствено работа — безпощадна и безкрайна. Освен това, сега той беше заобиколен от една банда злобни и опасни маниаци — другите министри — повечето от които искаха да му навредят. Известно време единственият му близък другар беше блудкавият драматург Куентин Мейкпийс, толкова користен, колкото и всички останали. За да оцелее в този самотен свят, Мандрейк скри доброто в себе си под пластове подмазвачество и перчене. Целият му предишен живот — годините със семейство Ъндъруудс, уязвимото му съществувание като момчето Натаниел, идеалите, които някога бе изповядвал — всичко това бе дълбоко погребано. Всяка връзка с детството му бе прекъсната, като изключим мен. Не мисля, че можеше да се насили да прекъсне и тази последна връзка.
25
Ако не ме лъже паметта те включваха: случката с африта, плика и съпругата на посланика, аферата със забележително тежкия сандък и обърканият епизод с анархиста и стридата. При всички тези случаи Мандрейк едва не загуби живота си. Както ви казах, нито една от тях не представлява интерес.
26
За онези от нас, които сме в крак с човешката история, причината за последната война бе ужасно позната в продължение на години американците бяха отказвали да плашат данъците, искани им от Лондон. Британците бързо използваха най-старата причина в света и изпратиха армия да натупа колонистите. След лесните първоначални победи нещата останаха в застой. Бунтовниците се оттеглиха в гъстите гори и изпращаха джинове да устройват засади на напредващата войска. Бяха убити няколко видни британски магьосници; Шести и Седми флот бяха отзовани от Китайско море, за да подсилят кампанията, но боевете все пак се проточваха. Изминаха месеци, силите на Империята се топяха в американската пустош, а последиците отекваха по цялото земно кълбо.
27
Този шанс му се удаде благодарение на войната. Бунтуващите се партизански отряди създаваха проблеми на британската армия. След година на изтощителни битки външният министър, някой си господин Фрай, тайно посети колониите с намерение да уреди примирие. Осем магьосника го наблюдаваха, докато пътуваше. Купища хорли охраняваха всяка негова стъпка. Министърът бе неуязвим. Или поне така си мислеха. Още през първата му нощ във Филаделфия той бе коварно заклан от дяволче, скрито в пая му за вечеря. Сред всеобщото възмущение министър-председателят преразпредели министрите си и Мандрейк се присъедини към Съвета.