Привечер донесоха тялото на братовчед ми, което баба бе изискала, използвайки положението и влиянието си. Беше увит в окървавено одеяло; положиха го внимателно в една стая, за да го пооправят малко, преди да го видят майка му и сестрите му. Скрита на стълбите, видях как пристигна един господин с черен сюртук и куфарче и се затвори в стаята с трупа. Слугините си шушукаха, че е опитен балсаматор, който с подходящ грим, пълнеж и губерка като на дюшекчия, щял да заличи следите от разстрела. Фредерик Уилямс и баба ми бяха превърнали златния салон в ярко осветен параклис с набързо пригоден олтар и жълти свещи във високи свещници. Когато на другата сутрин заприиждаха коли с роднини и приятели, къщата ги посрещна отрупана с цветя, а братовчед ми чист, пременен и без следа от мъченията, почиваше в красив махагонен ковчег със сребърни пирони. Облечени в строго траурно облекло, жените седяха в две редици около ковчега разплакани и отдадени на молитви, а мъжете се бяха събрали в златния салон и планираха отмъщението. Прислужничките сервираха сандвичи, като че ли бяхме на пикник, а ние, децата, облечени също в черно, си играехме на разстрели и се превивахме от смях. Докато в продължение на три дни се провеждаха бдения за братовчед ми и за някои от неговите другари по домовете им, църковните камбани непрестанно биеха на умряло за убитите младежи. Властите не дръзнаха да се намесят. Въпреки строгата цензура не остана човек в страната, който да не узна за случилото се — новината хвръкна като барутен погреб, а ужасът разтърси еднакво привържениците на правителството и революционерите. Президентът не пожела да чуе подробностите и отхвърли каквато и да било отговорност, също както по повод настъпленията от страна на други военни и на страховития Годой.
— Изтрепаха ги, без да им мигне окото, с настървение, като зверове. Та какво друго може да се очаква, кръвожадно племе сме си, и толкоз — отбеляза Нивеа по-скоро с гняв, отколкото с тъга, и заобяснява как от началото на века сме водили вече пет войни, как ние чилийците сме изглеждали безобидни и сме се славили като плашливи, на всичко сме слагали умалителни имена като например много ви моля, бихте ли ми дали чашчица водичка, но при първия сгоден случай сме се превръщали в канибали. Трябвало да си спомним откъде сме произлезли, за да проумеем свирепата жилка у нас, каза още, прадедите ни били най-войнствените и безсърдечни испански конквистадори и те единствени се престрашили да дойдат пеш до Чили с нажежени до червено от пустинното слънце доспехи, побеждавайки най-непреодолимите природни препятствия. Смесили се с арауканите9, дето били храбри колкото тях и единствено те на континента нивга не били покорявани. Индианците изяждали пленниците си, а техните вождове, токи, носели церемониални маски, направени от изсушената кожа на своите врагове — за предпочитане били онези с брада и мустаци, защото самите туземци били голобради. Така отмъщавали на белите, които на свой ред изгаряли индианците живи, набучвали ги на пиките си, отсичали ръцете им и им изтръгвали очите. „Стига! Забранявам ти да говориш такива варварщини пред моята внучка“, я прекъсна баба ми.
9
Индианско население, обитавало териториите на днешно Чили преди завладяването им от испанците. — Б.пр.