— Простете ми, госпожице Лоуъл — промълви баба ми от креслото си.
— Вие ми простете, госпожо — отвърна другата жена и с неудобство пристъпи напред и се изправи срещу Паулина дел Валие.
Хванаха се за ръце, както си бяха — едната права, а другата седнала, с плувнали в сълзи очи и постояха така доста дълго, докато аз изведнъж не установих, че раменете на баба ми потръпват и чак тогава проумях, че тя тихичко се смее. Другата жена също взе да се смее — първоначално объркана, закривайки устата си, а сетне, като видя, че съперничката й се киска, се закикоти весело, припявайки на баба ми, и след миг и двете се запревиваха от смях в плен на заразителна, отприщена и истерична веселост, която помиташе с волно кикотене всички тези години на ненужна ревност и правеше на пух и прах омразата, изневярата на съпруга и други противни спомени.
Къщата на улицата на Армията Освободителка даде подслон на много хора през смутните години на революцията, ала нищо не бе за мен толкова сложно и вълнуващо, колкото пристигането на баща ми, за да дочака тук смъртта. След Гражданската война, последвана от дългогодишно управление на либералите, политическата обстановка се успокои. Революционерите въведоха промените, в името на които се бе проляла толкова много кръв — преди правителството налагаше своя кандидат с подкупи и сплашване, с подкрепата на гражданските и военните власти, а сега натискът бе оказван и от работодателите, духовенството и партиите; системата бе по-справедлива, защото, каквото вършеха в единия лагер, бе валидно и за другия и за корупцията не се заплащаше от обществените фондове. На това се казваше свободни избори. Революционерите въведоха също така парламентарна уредба по подобие на Великобритания, ала не й бе съдено да просъществува дълго. „Ние сме англичаните на Америка“, каза веднъж баба ми, а Нивеа мигом отвърна, че англичаните били чилийците на Европа. Във всеки случай парламентарният експеримент нямаше как да има успех в земя на каудильоси10; министрите се сменяха толкова често, че бе невъзможно да им се хване краят. В края на краищата гърчовете на политиката станаха безинтересни за цялото семейство, с изключение на Нивеа, която, за да привлече вниманието към правото на жените на глас, продължи да се връзва с вериги за оградата на сградата на Конгреса заедно с още една-две други също толкова запалени дами, с които ставаха за посмешище на минувачите, вбесяваха полицията и караха съпрузите им да си скубят косите.
— Когато жените получат правото да гласуват, те ще го упражняват като една и тогава ще станем сила, способна да наклони везните на властта и да преобрази тази страна — вярваше Нивеа.
— Грешиш, Нивеа, жените ще гласуват за този, за когото им заповяда съпругът или свещеникът, те са много по-глупави, отколкото предполагаш. Освен това някои от нас и без това дърпат конците. Видя как съборихме предишното правителство, нали? На мен не ми е нужно право на глас, за да правя каквото поискам — възразяваше баба ми.