— Аз ей сега ще му покажа на проклетника на какво са способни вещиците! — продължи да вика Баба.
— Да, да, много хубаво, много хубаво — забързано приказваше Леля. — Само не веднага и не точно по този начин, нали?
— Чародейки, как пък не! — изписка Баба. — Ще го превърна…
— Дръж я за минутка, Маграт — помоли Леля и запретна ръкави. — Понякога така се случва с прекалено способните — додаде тя, като замахна и й отвъртя такъв шамар, че и двете вещици подрипнаха във въздуха. Вероятно с подобен звук някога ще настъпи краят на Вселената.
Настъпилата тишина, в която светът не смееше да си поеме дъх, беше нарушена от гласа на Баба:
— Благодаря ти. — Тя поправи с достойнство роклята си и добави: — Но наистина си го мисля. Ще се срещнем довечера при камъка и ще сторим, каквото следва да бъде сторено. Ъ-хъм…
След това поправи иглите, които придържаха островърхата й шапка, и се запъти неуверено към колибата си.
— А със закона за ненамесата в политиката какво стана? — поиска да разбере Маграт, докато наблюдаваше отдалечаващата се фигура.
Леля Ог разтри изтръпналите си пръсти.
— В името на Хоки, тая жена има челюст като наковалня — оплака се тя. — Какво ме питаше?
— Казах, какво се случи със закона, дето казвал, че не трябва да се намесваме? — повтори Маграт.
— А — отвърна Леля и взе ръката на момичето в своята. — Номерът е — обясни тя, — че когато напредваш в Занаята, научаваш и едно друго правило. Есме го е следвала неотклонно през целия си живот.
— И какво е то?
— То е, че когато нарушаваш правилата, трябва да го правиш качествено и истински — отговори Леля и се ухили с комплект венци, които изглеждаха далеч по-заплашително от каквито и да било зъби.
Дукът се усмихваше по посока на горите.
— Действа. Сега хората говорят срещу вещиците. Как го постигна, Шуте?
— С шегички, чиче. И слухове. Хората така или иначе винаги са готови да им вярват. Всички уважават вещиците. Номерът е, че никой не ги обича особено.
„Петък следобед — мислеше си той. — Трябва да набера цветя. И да си сложа най-хубавия костюм, със сребърните камбанки. О, господи!“
— Изключително съм доволен. Ако продължава все тъй, ще те посветя в рицарско звание, Шуте.
Шегичка номер 302 от книгата. Не би си позволил да изпусне повода.
— Скъпи чиче — уморено каза той, като пренебрегна болезнения спазъм, който пропълзя през лицето на дука, — ако имам нощна шапчица18, ще ми държи топло на ушите. А ако много рицари станат шутове, би…
— Да, да, хубаво — сопна му се лорд Фелмет.
Всъщност той вече се чувстваше далеч по-добре. Овесената му каша не беше пресолена на вечеря, а в замъка витаеше определено усещане за празнота. Никакви гласове не шепнеха на границата на подсъзнанието му.
Седна на трона. И за пръв път се почувства удобно.
Дукесата приседна до него, подпряла брадичка на дланта си, и напрегнато се втренчи в Шута, който пък се разстройваше от това. С дука нещата бяха ясни — просто трябваше да балансира между лудостта му и ведрото му настроение, но дукесата го плашеше истински.
— Изглежда думите могат да бъдат изключително могъщи — каза тя.
— Наистина, милейди.
— Явно си правил задълбочено проучване.
Шутът кимна. Мощта на словото му бе помогнала да изтърпи ада на обучението в Гилдията. Вещиците и магьосниците използваха думите като инструменти за постигане на целите си, обаче на Шута му се струваше, че словата бяха реалност сами по себе си.
— Думите могат да променят света — забеляза той.
Тя присви очи.
— Това си го споменавал и по-рано. Но все още не си успял да ме убедиш. Според мен силните мъже са тези, които могат да променят света. Силните мъже и техните дела. Думите са просто като глазура върху тортата. Разбира се, на тебе може да ти се струва, че са важни. Нали си слабак — нищо друго не ти остава.
— Ваше благородие греши.
Пръстите на дукесата нервно забарабаниха по страничната облегалка на трона.
— Далеч по-добре би било за теб — процеди тя, — ако си в състояние да подкрепиш някак този си коментар.
— Милейди, нали дукът иска да изсече горите?
— Дърветата заговорничат зад гърба ми — прошепна лорд Фелмет. — Чувам ги как си шепнат, когато излизам на езда. Говорят лъжовни неща за мене!
Дукесата и Шутът размениха погледи.
— Но тази му идея — продължи Шутът — се сблъска с фанатична опозиция..
— Какво?
— На хората не им харесва.
Дукесата избухна.
— Какво значение има пък това? — ревна тя. — Нали ние управляваме! Те или ще правят каквото им наредим, или ще бъдат безжалостно екзекутирани!
18
Непреводима игра на думи: knighthood — рицарство, и night hood! — нощна шапчица, се произнасят по един и същ начин.