Съмнение я загриза отвътре и тя се зае незабавно да го разсее. Каква друга причина би имал да идва насам? Явно сме направили заклинанието както трябва. Само дето поомешахме съставките. И повечето от баенето. И вероятно не го извършихме в правилното време. И Гита отнесе повечето на котката вкъщи, което със сигурност не е редно.
Но той е на път. Делата са важни, не думите.
— Метни му отгоре кърпата, като свършиш, Есме — помоли Леля. — Винаги се тревожа някой да не ме зяпа, докато се къпя.
— Той тръгна на път — заяви Баба с такова удовлетворение в гласа, че човек можеше да мели царевица с него. Нахлупи черната кадифена торбичка върху кълбото.
— Дълъг път го чака — отбеляза Леля. — Всякакви опасности ще го дебнат. Може да попадне на бандити.
— Ще се наложи да бдим над него — отвърна Баба.
— Не е редно. Ако ще става крал, трябва сам да печели битките си — намеси се Маграт.
— Ама ние не искаме да се размотава и да пилее силата си — грижовно се обади Леля. — Искаме си го хубав и свеж, като се появи тука.
— А сетне, надявам се, ще го оставим да води битките си тъй както иска — настоя Маграт.
Баба плесна с ръце, доволна от свършената работа.
— Точно тъй. Стига да се уверим, че побеждава, разбира се.
Събрали се бяха в къщата на Леля Ог. След като Баба си тръгна на зазоряване, Маграт си намери извинение да се забави под предлог, че ще помогне на Леля да разтреби.
— Какво стана с ненамесата? — попита тя.
— Какво имаш предвид?
— Много добре разбираш, Лельо!
— Ама това не е сериозно намесване — неуверено обясни Леля Ог. — Просто подпомагаме нещата да си дойдат по местата.
— Сигурно наистина не мислиш така!
Леля тежко седна и неспокойно отмести една възглавничка.
— Виж сега, тая работа с ненамесването е идеална при нормален курс на събитията — започна тя. — Лесно е да не им се месиш на хората, когато не е необходимо. Но аз имам семейство, за което трябва да мисля. Нашият Джейсън вече се е бил няколко пъти заради това, дето хората говорят. Нашия Шон са го изхвърлили от войската. Тъй както го виждам аз, като изберем нов крал, той ще ни дължи някоя и друга услуга. Всичко е точно.
— Ама само допреди седмица ти разправяше… — започна Маграт и спря, шокирана от тази демонстрация на прагматизъм.
— Седмицата може да бъде много дълго време в магьосническия занаят — отговори Леля. — Петнайсет години, да речем. Както и да е, Есме го е взела много насериозно, а аз не съм в настроение да я спирам.
— Тоест ти току-що ми каза — хладно започна Маграт, — че „ненамесата“ в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата.
— По-добре, отколкото да се удавиш — отвърна Леля.
Тя се протегна и свали от поличката над камината порцеланова лула, прилична на малка катранена яма. Запали я с боринка, изпаднала от огъня под внимателния поглед на Грибо, който я съзерцаваше от възглавничката си.
Маграт небрежно свали покривалото от кълбото и погледна в него.
— Струва ми се понякога — каза тя, — че никога няма да разбера до дъно вещерския занаят. Точно когато реша, че съм схванала правилата, и те се променят.
— Ние сме обикновени хора. — Леля издуха облак синкав дим към комина. — Всеки си е просто обикновен човек.
— Мога ли да взема назаем кристалното ти кълбо? — внезапно попита Маграт.
— Заповядай — ухили й се Леля. — Да не сте се скарали с твоя младеж?
— Не разбирам за какво намекваш.
— Не съм го виждала тъдява вече седмици наред.
— О, дукът го изпрати в… — Маграт спря, сетне продължи: — Изпрати го надалеч по някаква работа. Не че ме е грижа във всеки случай.
— Личи си. Вземи кълбото, разбира се.
Маграт беше доволна, когато успя да се прибере най-после у дома. Никой не би тръгнал нощем из ливадите, но през последните няколко месеца нещата видимо се бяха влошили. Освен обичайното подозрение, което таяха към вещиците, на хората в Ланкър, общуващи с чужбина, бе започнало да им просветва, че а) или по света са се случвали далеч повече неща, отколкото те бяха чували, или б) времето е спирало. Подобни неща не бяха никак лесни за доказване24, обаче няколкото търговци, които се завърнаха по планинските пътеки в края на зимата, изглеждаха поостарели доста повече, отколкото би трябвало. Неочакваните събития бяха повече или по-малко очаквани в планините Овнерог заради високия магически потенциал, но няколко години да изчезнат само за една нощ — това идваше малко в повечко.
24
Защото времето се документираше по различен начин в различните държави, кралства и градове. В крайна сметка се получаваше, че върху площ от стотина квадратни мили една и съща година беше Годината на Малкия прилеп, Маймуната в очакване, Ловуващия облак, Тлъстите крави и Три светли жребеца. Съществуваха поне девет различни метода за отмерване на времето#, свързани с факта, че разни крале, пророци или необичайни събития бяха коронясани, родени или се бяха случили. Всяка година имаше различен брой месеци, някои от тях дори не съдържаха седмици; а един отказваше да приеме деня като мерна единица за време. Единственото, в което може да бъде сигурен човек, е, че качественият секс никога не трае достатъчно дълго##.
# Календарът на Теокрацията на Мунтаб отброява надолу вместо нагоре. Никой не знае защо е така, но като че не е добра идея човек да се мотае наоколо и да се опитва да разбере.
## Освен за племето Забинго от пустинята Великият Неф естествено.