Джон и Дейвис се качиха в празната каросерия на камионетката отзад и като се разположиха, затвориха очи. Хал, който започваше да огладнява и бе дори прекалено буден, се качи на другата предна седалка до Сост.
— Ама Вон? — Шерифът стоеше абсолютно неподвижно, а тясното лице, на което личеше единствено средната му възраст, бе съвършено безизразно.
Сост бръкна в един вътрешен джоб на ризата си, измъкна оттам портфейл, отметна горната му част и го показа на шерифа, преди Хал да успее да види какво е показал.
Шерифът отстъпи назад. Сост вдигна камионетката на въздушна тяга и отпраши.
— Коя е Ама Вон? — попита Хал, щом завиха зад квартала по една от основните пътни артерии.
— Директор на фрахтовката3 в космодрума — отвърна Сост.
— Познаваш ли я?
— Работя за нея.
— Аха — заключи Хал, без да е узнал нещо много повече, отколкото преди първия си въпрос. — Можем ли да спрем някъде и да вземем нещо за хапване?
— Гладен ли си? — Сост му хвърли един кос поглед. — Щом паркирам камионетката във фрахтовия вагон, ще можеш да вземеш нещо за ядене от машината в метрото.
Хал се ококори в него.
— Ще ни откараш чак до мината? — рече той. — Смяташ да качиш камионетката и всички нас на влака?
— Правилно — кимна Сост.
Минута-две пътуваха мълчаливо.
— Мислех, че си тръгнал за вкъщи с Тонина — рече Сост.
— Тя тръгна по-рано — заяви Хал. — От къде на къде си мислиш, че ще си тръгна с нея, когато събирането е мое?
Сост се изкиска.
— Най-дивият двадесетгодишен, когото някога съм виждал — рече той полу на себе си. После погледна Хал. — Стори ми се, че тя иска да си поговорите насаме за нещо.
— Така ли? — На свой ред Хал се втренчи в него. — Но тя нищо не ми каза. Кога ти е казала, че иска да разговаря насаме с мен?
— Когато я видях тук, на космодрума, миналата седмица.
— Миналата седмица? — Хал тръсна глава. Не знаеше изобщо Тонина да е била на космодрума през последните седмици. — За какво искаше да поговорим?
— Не каза — отвърна Сост.
Дванадесета глава
Следващата сутрин Хал се събуди от алармата на своя часовник и успя да излезе от леглото след върховно усилие на волята си. Когато взе душ и се облече за работа той се почувства далеч по-добре.
Беше подхванал здравата закуската си в столовата, когато усети, че от другата страна на масата Дейвис се бе вторачил в него. Лицето на Дейвис беше бледо, а очите — зачервени.
Под втренчения му поглед Хал забави скоростта и най-накрая напълно спря.
— Какво има? — запита той Дейвис.
— Никога през живота си — рече Дейвис, — не съм виждал човек с махмурлук да нагъва така.
На Хал му стана неловко, както винаги когато хората обръщаха внимание на апетита му.
— Тая сутрин съм гладен — каза той. Това беше обичайното му оправдание, когато тази тема се появеше — беше гладен тази сутрин, този следобед или тази вечер.
— Как се чувстваш? — настоя Дейвис.
Хал спря, за да поразмисли.
— Като изплакнат — отговори той. Всъщност изпитваше странно усещане вътре в себе си, нещо като чувство за удовлетворена умора, сякаш току-що се беше справил с изхвърлянето на цяла банда вътрешни дяволи.
— Ами главата ти — имаш ли главоболие?
— Нямам главоболие — заяви Хал.
Дейвис продължи да се блещи в него.
— И наистина си гладен.
— Така ми се струва — потвърди Хал.
Останалите миньори, които бяха достатъчно наблизо, за да ги чуят — повечето от тях хора от бригадата — се заслушаха. Хал изпита неприятното усещане, че отново е направил нещо, което го отличаваше от останалите.
Щом работата започна обаче, той забрави тази тема. Все още беше съвсем начинаещ с режещата горелка и тя изискваше всичките му усилия, за да изкара цяла смяна. В следващите дни и седмици нещата започнаха да се подобряват. Получи се бавно, но накрая той умееше да реже по линии, които се сливаха ефикасно с линиите на съседите му от всяка страна на скалата и това му позволи да върви в крак с тях.
Няколко дни, преди да стигне до това обаче, една вечер Тонина почука на вратата му късно, след като смяната беше свършила, и го измъкна на разходка из района на спирката, който сега, между смените, беше пуст.
Вървяха напред-назад заедно под високите вечно светещи тавански лампи на общата пещера и Тонина го гледаше странно.
3
фрахтовка — договореност за извършване транспортни услуги на стоки срещу заплащане. — Б.пр.