— Тези привидения често ли се срещат в горите, Хейуърд, или гледката е забавление, устроено специално за нас? Ако е вярно второто, ние трябва да изкажем своята благодарност, но ако е първото, както Кора, така и аз ще трябва да проявим доста много от наследствената си смелост, с която се гордеем, дори преди още да сме се срещнали със страшния Монкалм.
— Този индианец е военен куриер и според понятията на хората от неговото племе може да се смята за герой — отвърна офицерът. — Той предложи да ни преведе до езерото по една малко позната пътека, за да стигнем там по-скоро, отколкото ако следваме бавното движение на военната колона, а така и пътуването ни ще бъде по-приятно.
— Той не ми харесва — каза девойката, като потрепера отчасти от престорен, но повече от истински страх. — Вие сигурно добре го познавате, Дънкън. Иначе нямаше така спокойно да му се доверите, нали?
— По-правилно е да кажете, Алиса, че не бих поверил вас на него. Аз действително го познавам добре, иначе не бих разчитал на него, особено в този момент. Казват, че е канадец и все пак беше на служба при нашите приятели мохоките, които, както знаете, са едно от шестте съюзени племена12. Чувал съм, че той останал да живее между нас поради някаква странна случка, в която и баща ви имал дял и в която дивакът нещо си изпатил, но съм забравил тая история; достатъчно е, че сега той ни е приятел.
— Ако е бил враг на баща ми, тогава той още по-малко ми харесва! — възкликна девойката, вече наистина разтревожена. — Не бихте ли го заговорили, майор Хейуърд, за да чуя гласа му? Може да ви се струва глупаво, но вие сте ме чували да казвам, че имам голяма вяра в човешкия глас!
— Ще бъде напразно, защото най-вероятно той ще ми отговори само с някакво възклицание. Може би разбира английски език, но като повечето свои сънародници се преструва, че не го знае и най-малко ще благоволи да говори английски сега, когато войната изисква от него да се държи с възможното най-голямо достойнство. Но ето че той спира; страничната пътечка, по която ще минем, навярно е близо.
Предположението на майор Хейуърд се оказа вярно. Когато стигнаха до мястото, където стоеше индианецът и сочеше гъсталака покрай военния път, пред погледа им се откри тясна и глуха пътечка, по която с известна трудност можеха да се движат един по един.
— Това, значи, е пътят ни — каза младият човек с по-тих глас. — Не проявявайте никакво недоверие, за да не привлечете опасността, от която, изглежда, се страхувате.
— Кора, ти какво мислиш? — запита колебаещата се руса девойка. — Макар и да е досадно да пътуваме с колоната, няма ли с нея да се чувствуваме по-безопасно?
— Вие малко познавате обичаите на диваците, Алиса, и затова не схващате къде лежи истинската опасност — каза Хейуърд. — Ако неприятелите ни са достигнали теснината, което едва ли е вероятно, тъй като разузнавачите ни са пръснати навред, те сигурно вече обикалят край колоната, където биха се сдобили с най-много скалпове. Пътят на войската е добре познат, докато нашият сигурно все още им е неизвестен, тъй като е избран в последния момент.
— Трябва ли да проявяваме недоверие към този човек само затова, че обноските му са различни от нашите и кожата му е тъмна? — хладно запита Кора.
Алиса престана да се колебае и като шибна енергично с камшика своя нарагансет13, първа отмахна настрани тънките клонки на храстите и последва бързоходеца по тъмната горска пътека. Младият човек изгледа с явно възхищение девойката, която говори последна, и остави русата, но положително не по-красива спътничка да продължи напред сама, докато той грижливо проправяше път на онази, която се наричаше Кора. Изглежда, че слугите предварително бяха получили някакво нареждане, тъй като вместо да навлязат в гъсталака, те продължиха по пътя след колоната — мярка, която според обясненията на Хейуърд била продиктувана от съобразителността на водача им, за да има по-малко следи по пътеката, в случай че канадските диваци дебнат толкова далече пред тяхната войска. В продължение на много минути криволичещият път не им позволи никакъв понататъшен разговор. После те се измъкнаха от храсталаците, които растяха в широк пояс край главния път, и навлязоха под високите, но тъмни сводове на гората. Тук напредваха по-лесно и в момента, когато водачът забеляза, че девойките вече можеха свободно да направляват конете си, той забърза, почти затича, за да могат тези особени животни, свикнали на неравен път, да вървят бързо и все пак спокойно. Младежът се бе обърнал, за да каже нещо на тъмнооката Кора, когато далечен шум от конски копита, тупуркащи по неравната пътека зад него, го накара да спре бойния си кон; а тъй като и спътничките му дръпнаха юздите в същия миг, то всички застанаха на място, за да разберат какво става.
12
Дълго време съществувала една конфедерация, съставена от индиански племена, заемаща северозападната част на колонията Ню Йорк, позната отначало под името „Петте племена“. По-късно в нея влязло още едно племе и тогава името й се променило на „Шестте племена“. Първоначалната конфедерация се състояла от мохоките, онеидците, сенеките, каюгасетите и онондагойците. Шестото племе били тускарорите. Останки от всички тези племена все още живеят на земите, предоставени им от държавата, но те са на изчезване — или измират, или се преместват на по-подходящи за бита им места. Скоро от този необикновен народ, живял с векове в тези области, няма да остане друго освен имената на племената му. Щатът Ню Йорк има окръзи, наречени на тях освен на мохоките и тускарорите. Втората по големина река на този щат се нарича Мохок. — Б.а.
13
В щата Роуд Айлън има залив, наречен Нарагансет по името на едно силно индианско племе, което някога е живяло по брега му. Случайността или един от необяснимите капризи на природата, проявявани понякога от нея в животинското царство, създаде една порода коне, които едно време бяха добре познати в Америка под името нарагансети. Те са дребни, обикновено червеникавокафяви и се отличават с особения си вървеж. Поради своята издръжливост и плавни движения както в миналото, така и сега са особено търсени за езда. Тъй като нарагаисетите имат п сигурна стъпка, те са били търсени най-вече от жените, принудени да пътуват по ония времена сред коренищата и дупките на „новите земи“. — Б.а.